През десетилетието след Втората световна война от Великобритания се появи нова вълна от архитектурен дизайн. С участието на монолитни блокове от суров бетон и стомана, името му добре обобщава външния му вид - Брутализъм.

Брутализмът бързо се утвърди в цяла Европа, но никъде не беше приет по-ентусиазирано, отколкото в СССР. Там стилът сякаш най-добре съобщава за стремежа към марксизъм от космическата епоха и се превръща в естетика за неизброими хиляди граждански сгради и високи апартаменти.

Днес обаче тези сгради са презирани, тъй като напомнят за съветското минало. Някои от тях се събарят, в някои региони, те продължават да се строят мълчаливо и внушително.

Фотографът от Мелбърн Алекс Шолчър е прекарал последните две години от живота си пътувайки през бившия Източен блок, от Грузия до Молдова и от Казахстан до Киргизстан, документирайки оцелелите сгради на "Брутализма" и хората, които ги обитават. Със своя проект "Конкретни граждани" той разказва историите на хората, които продължават да живеят в тези съветски гиганти. 

Пред VICE Алекс споделя, че мащабните сгради го впечатлили, след като видял няколко поста в Instagram: "Помислих си: "Леле, това е лудост!" Това е толкова дистопично, толкова е потискащо и страшно, но е и наистина интересно." И така той се озовава в бившите държави от съветския блок. Първо започва да снима сградите, като най-интересна му се струва Nutsubidze Plato - три блока свързани с мостове помежду си. Тогава му хрумва и идеята - да, сградите са интересни, но историите на хората, които живеят в тях са още по-интересни.

В бруталистичните сгради живеят хора от целия спектър. Някои от тях обичат мащабните блокове, в които живеят, заради  общността, която обитава сградата, или гледката, която имат от дома си, или факта, че тези сгради са наистина добре и здраво построени. Възрастните хора дори се се гордеят с това, че живеят в тях, защото имат толкова мили спомени от Съветския съюз - а тези сгради често представляват именно това - спомен за СССР, макар и за някои, не толкова мил.

Друга група от хората ненавиждат съветските гиганти. Те ги намират за грозни и са шокирани, че дори има хора, на които подобна архитектура им харесва. "Това е проклятието на тяхното съществуване", казва Алекс и споделя, че зад стените им има много много бедност: много хора, чийто хол е и тяхната спалня, много тъжни истории и доста разтърсващи съдби.

Възрастните хора в бруталистичните гиганти страдат много, тъй като асансьорите често се развалят, а те не могат да се изкачат по стълбите. В апартаментите лятото жегата е нетърпима, а хората са наистина много бедни.

"Имаше една жена на около 60 години, която живееше в апартамент с много флорални мотиви и котката си. В момента, в който й направих снимка, тя започна да плаче. Имаше много недоволни хора, най-вече в Молдова и в Киргизстан. Повечето имаха купища деца. Един човек имаше осем деца в апартамента си. Невъзможно е дори да си представим, че много хора живеят в толкова малък апартамент", разказва Алекс.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase