Историята на Артемизия Джентилески и нейните смели картини

Артемизия Джентилески е била художничка, която напълно е разбила трудностите на това да бъде жена през 17 век. „Страхувам се, че преди да видите картината, сигурно сте ме смятали за арогантна и самонадеяна... Смятате ме за жалка, защото женското име предизвиква съмнения докато не видите работата ми“, пише тя до покровителя си Антонио Руфо през 1649 година.

На 56-годишна възраст Джентилески успява да постигне нещо невъзможно за жена в Италия през онова време. Тя се превръща в завършен и успешен художник. И все пак, колкото и процъфтяваща да е била кариерата ѝ, артистката е била дълбоко ранена от предразсъдъците, следващи нейния пол. Освен това, неприятностите от миналото я преследват цял живот и тя се опитва да намери утеха в изкуството.

Коя е Артемизия Джентилески?

Артемизия Джентилески се ражда в Рим през 1593 година. Баща ѝ, Орацио, е бил уважаван художник, а майка й умира още през 1605-а. Оттогава младата художничка е оставена на грижите на татко си, който никога повече не се жени. Едва на 12 години Артемизия се превръща в матриарха на семейството.

Подобно на много млади момичета от нейното време, тя е водила порядъчен живот и рядко е излизала навън. Най-честата причина за напускане на къщата е било ходенето на църква. Успява да се предпази от изпращането в метох и вместо това прекарва дълги часове в домашното ателие на баща си.

По онова време е била обичайна практика жените да стават чираци на известни художници. Джентилески показва завиден талант в изкуството още в ранна възраст и постепенно надгражда способностите си, учейки се от баща си.

Италианското изкуство от детството на Джентилески е било разтърсено от динамиката и театралността на бароковия художник Микеланджело Мериси, по-известен като Караваджо. Орацио е бил пламенен почитател на този драматичен артист и това се вижда както в собствената му работа, така и в тази на дъщеря му.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от La menina perdida 🙋🏻‍♀️ (@lameninaperdida) на Юли 9, 2020 в 11:45 PDT

Ранните картини на Джентилески като „Сузана и старейшините“, направена през 1610 година, са произведения с невероятен блясък и показват отличителния стил на Караваджо.

Още за изкуството, което оставя след себе си Артемизия Джентилески четете в Tialoto.bg

Източник: Tialoto.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase