През 60-те, над камината в луксозен апартамент в Лондон виси една изключително скъпа картина - Мона Лиза. Разбира се, не оригиналът, който е окачен в Лувъра, а копие. Но може ли "копие" да е прекалено прибързано заключение за това платно?
През годините много скандали са избухвли около точно тази картина. Наричат я "Ранната Мона Лиза". Някои твърдят, че е на самия Леонардо. Други не знаят кой точно е собственикът й. В нейната история са замесени данъчни убежища на Карибите, швейцарски банки, мистериозен международен консорциум и Шерлок Холмс на света на изкуството.
Истинска ли е? Кои са истинските собственици? Може ли този портрет в мистерията, типична за Да Винчи, всъщност да се окаже на стойност милиони долари? През следващите дни съдът в Италия ще разкрие именно това.
Втората Мона Лиза се появява през 2012 година, когато "Фондация Мона Лиза" разкрива, че навярно има още една Джоконда. А след като Мона Лиза е една от най-популярните картини в света и Леонардо е признат за майстор, разкритието преобърна света на изкуството.
Фондацията предложи серия от доказателства, които да докажат, че Ранната Мона Лиза е на Да Винчи. Но обяви и още нещо - че не притежава платното. Според изявлението тя е собственост на международен консорциум, но директорът на фондацията отказва да назове име.
Андрю и Карън Гилбърт обаче имат друга версия. Те твърдят, че притежават 25% от картината. Когато се свързали с фондацията, никой не ги взел на сериозно.
"Те дори не знаеха, че съществуваме. И след като не успяхме да посочим кои са останалите собственици - никой така и не ни каза нищо", казват семейство Гилбърт. Именно в техния апартамент се е помещавала Ранната Мона Лиза, която от евтино копие, може да се окаже едно безценно платно.
Точно това се случи с картината "Спасителят на света", която бе продадена за 450 милиона долара. Дълго време никой дори и не подозираше, че е на Леонардо, докато поредица от тестове не показаха, че е изляза точно изпод неговата четка. "Спасителят на света" първоначално е била продавана за по-малко от 50 долара.
Фондацията също наема свой експерт. Тя плаща разноските на проф. Жан-Пиер Исбуутс от Санта Моника, Калифорния и той пристига в трезора в Швейцария, който сега съхранява картината.
"Прекарах два часа с платното, но още в първите пет минути знаех, че това е Леонардо", категоричен е Исбуутс. Но той не съди картината само по външния вид. Историческите факти също го подкрепят. В своята книга Джорджо Вазари твърди, че Леонардо е работил по Мона Лиза 4 години и след това я е оставил недовършена. Фонът на Ранната Мона Лиза действително е недовършен, за разлика от този на шедьовъра, изложен в Лувъра.
Според историческите сведения двама различни клиенти поръчали Мона Лиза на Леонардо, така че не е изключено той да е работил по два портрета едновременно. Исбуутс твърди още, че начинът на полагане на боята и на двете Мона Лизи е един и същ.
Но не всички са съгласни.
Експертът от Оксфорд Мартин Кемп твърди, че е "несериозно да се вярва, че това е дело на Леонардо".
"Вазари е мислел, че Мона Лиза не е завършена, защото цялата информация, която е получавал, е била от източници във Флоренция. А картината най-вероятно е завършена, когато Леонардо напуска града", казва Кемп. По думите му, Ранната Мона Лиза има техниката, която би използвал човек, когато копира нещо, а не когато го изгражда.
Поддръжниците на тероията, че съществува Ранна Мона Лиза трябва да обяснят едно нещо - от къде идва тя. За първи път сведения за нея се откриват през 1913 година, когато Хю Блакър я купува от имение в Съмърсет.
"Блакър вярвал, че е ударил нещо голямо“, казва професор Робърт Мейрик от университета в Абъристуит, който изучава живота на търговеца на картини.
Блакър успешно успява да намери творби на Рубенс, Веласкес, Ел Греко, Моне и Търнър. Но сделките му често приключвали зле да него. С Мона Лиза стъпва накриво. Така и не успява да я продаде преди да почине. След смъртта му платното попада в ръцете на Хенри Пулицър, който смята, че Ранната Мона Лиза е много по-интересна от тази, която виси в Лувъра. Но той имал нужда от солидна помощ, за да убеди света, че и двете са на Леонардо.
"Докато се опитвал да докаже, че това е истински Да Винчи, парите му започнали да свършват", разказва Андрю Гилбърт, чието семейство добре познавало Пулицър.
Те купували от него снимки, а понякога и му продавали. Пред BBC Гилбърт показва документи, с които предците му законно са купили 25% от картината през 1964 година. Десетилетие по-късно Пулицър заключва картината в банка в Швейцария, а след смъртта му тя отива в ръцете на консорциума през 2008 г.
"Фондация Мона Лиза" не е съгласна с думите на семейството. За това Гилбърт се обаждат на единственият човек, който може да помогне в тази ситуация - Кристофър Маринело, Шерлок Холмс на света на изкуството. Но той няма намерение да доказва дали това е Да Винчи или не, а да помогне на семейството да докаже, че притежава част от картината.
Според адвоката на Гилбърт това е най-интересният и заплетен случай, по който някога е работил. Именно той разкрива Карибската връзка - собственикът на картината в момента се оказва Mona Lisa Inc на о. Ангуила.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар