“Тази улица се казваше "Сталинале". Преименуваха я, когато Сталин умря. А това там беше площад Ленин. Имаше голяма статуя на Ленин. Но я свалиха. ГДР построи всичко това“ - Егон Кренц поглежда през стъклото на автомобила си и се усмихва.
Германската демократична република или Източна Германия, държавата, която някога е управлявал, вече не съществува. 30 години след падането на Берлинската стена, 82-годишният Кренц се среща с BBC.
“Обичах Русия и обичах Съветския съюз. Все още имам връзки там. ГДР беше дете на СССР. Съветският съюз стоеше зад възхода на ГДР. За жалост стоеше и до смъртното му легло“, казва на перфектен руски бившият германски политик.
За комунистическа Русия Източна Германия е ключова точка в Европа. СССР има поне 800 гарнизона и над 1 милиона войника там.
"С окупираща сила или не ние виждахме съветските войници като приятели. Този термин "част от Съветския съюз" е типично западна терминология. Във Варшавския договор бяхме съюзници на Москва. Но разбира се, когато станеше дума за моята страна, СССР имаше финалната дума“, казва Кренц.
Егон Кренц се изкачва по стълбичката на властта бързо.
"Бях млад пионер. После станах член на "Германската свободна младеж“. А после се присъединих към Комунистическата партия. После станах неин глава. Постигнал съм всичко!“, спомня си политикът. В продължение на много години, той е виждан като "младият принц“, наследник на ветерана Ерих Хонекер. Но когато той поема контрола над партията през 1988 година, тя вече губи своята сила.
От Полша до България властта на хората помиташе Източния блок. И Германия не прави изключение.
Седмица преди да падне Берлинската стена, Кренц отива в СССР за спешна среща с Михаил Горбачов.
"Той ми каза, че хората на Съветския съюз виждат германците като свои братя. И след своите хора, той обичал народа на ГДР най-много. Тогава го попитах дали се вижда още като бащинска фигура на ГДР. Той ми отговори: "Разбира се, Егон! Но ако намеквате за обединение на Германия, това не е на дневен ред“, спомня си Кренц.
"По онова време мислех, че Горбачов е искрен. Това беше моята грешка“, признава бившият лидер. Попитан, дали смята, че Съветският съюз го е предал, той отговаря кратко и ясно.
„Да.“
На 9 ноември 1989 година Берлинската стена пада.
"Това беше най-ужасната нощ в живота ми. Не искам да изпитам това чувство никога повече. Когато политиците на Запада казаха, че това е празненство на народа, аз ги разбирах. Но аз поех цялата отговорност. В такъв емоционален момент, ако някой беше убит онази вечер, можеше да влезем във военен конфликт помежду си“, казва Кренц.
Седмица след падането на Берлинската стена той подава оставка като лидер на Източна Германия. Следващата година ГДР и Западна Германия се обединяват. Не след дълго се разпада и Съветския съюз. Но за разлика от Кренц, в Източна Европа Горбачов е приеман като герой за това, че позволява Желязната завеса да падне.
Кренц губи властта над страната си. След това и свободата си.
През 1997 година той е обвинен за убийството на германците, които са се опитали да преминат Берлинската стена и са били застреляни. Прекарва 4 години в затвора.
"Пратиха ме в затвора, защото не направих достатъчно, за да попреча Стената да бъде построена. Аз бях генерален секретар, когато тя бе открита. Казаха, че трябвало да го направя по-рано.
Той все още се интересува от политика. И все още подкрепя Москва.
"След слабите президенти като Горбачов и Елцин е страхотно, че Русия има президент като Владимир Путин“, казва Кренц. По думите му, Студената война никога не е свършвала и продължава да се води, но с други средства.
Днес Егон живее тих и спокоен живот на крайбрежието край Балтийско море. Все още получава много имейли и писма от внуците на гражданите на ГДР. „Те ми пишат, че техните баби и дядовци биха се зарадвали, ако им пожелая честит рожден ден. Понякога хората идват и ме молят за селфи“, твърди Кренц.
Когато слиза от колата в центъра на Берлин, учител по история с група деца се обръща възхитен. Днес е щастливият им ден. Те се приближават и питат Кренц: „Ние сме на училищна екскурзия от Хамбург, за да проследим историята на ГДР и е страхотно да сте тук, като жив свидетел. Как се почувствахте, когато Стената падна?“
"Не беше карнавал. Беше драматична нощ“, категоричен е Кренц.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
121
Анонимен
преди 4 годиниГДР, ФРГ, разединени..... Да се радват немскоговорящите, че Червената армия от изток и съюзниците от запад не са ги сравнили със земята след погромите им в цяла Европа по времето на Хитлер!? Свещенна наглост е да се оплакват от някакви "комунистически репресии" или каквито и други да било след зверствата, които са сътворили преди това... А и до ден днешен Германия си остава една окупирана държава /но не от комунистическа армия/, с рестриктивен военен бюджет, налазена от емигранти....
120
Анонимен
преди 4 годинидо 118 Комунистите са имали цинизма да наричат тяхната зона Демократичен Берлин а другата зона Западен Берлин, изоставили са станциите на метрото, без достъп да се рушат с изключение на една, в която пресичането е било наблюдавано и подслушвано. Емблематичното име Tränenpalast (Двореца на сълзите) днес е мемориал на тия мрачни времена. Такива неща защитавате ти и такива като теб.
119
Анонимен
преди 4 годинидо 118... града не е било в интерес на гражданите, тъй че каквато и формално право да са имали да са там, практически те е трябвало да работят за благоденствието на жителите на Берлин, а не срещу техния интерес, както е и станало с издигането на стената.