Това е често срещано явление - вървиш си по скъпарска улица в Палм Бийч, Флорида, слънцето вече е залязло и не е толкова горещо. Но отдалеч се чува досаден звук - плейлиста от досадни детски песнички, включително и Baby Shark, звучат от тонколоните на Waterfront Lake Pavilion - място за събития, чието наемане струва между 250 и 500 долара на час. Целта на досадните песнички е ясна - собствениците на луксозната зала не искат бездомници да спят в близост около нея.

Според Катлийн Уолтър, говорител на града, музиката има за цел да "обезкуражи хората да се събират около сградата" и да ги "насърчи да търсят по-подходящо и безопасно място" за подслон.

"Враждебната архитектура" ни е добре позната по цял свят. Наклонени пейки, неравномерни настилки и дори метални шипове гонят онези, към които животът не е бил толкова благосклонен. Дълго време този подход повдига и моралните въпроси - не е ли дискриминация това? Хуманно ли е въобще? Въпреки че музиката от десетилетия се използва, за да се влияе на държанието на хората, то този агресивен начин на употребва навлиза едва в последните години.

Нека вземем за пример класическата музика - тя от десетилетия се използва за ограничаване на агресивно поведение. За пръв път през 1985 година магазините 7-Eleven започват да пускат Моцарт и Бетовен на паркингите си, за да разпръскват тълпите от тийнейджъри, които са дошли да вършат неразбории. През 2005 година лондонското метро също започва да пуска класики, осъзнавайки, че по-този начин нервните словесни нападки и физически спречквания между бързащите граждани намаляват с 33%.

Всеки сам може да усети как музиката влияе на настроението му. В основата на всичко стои хормонът на щастието допамин, който се произвежда докато слушаме музика и ни кара да се чувстваме по-добре. Но повечето тийнейджъри мразят класическа музика. Така че, би трябвало, тя да има обратен ефект върху тях.  

Други музикални жанрове също имат подобен ефект. Британските военноморски сили някога са използвали песни на Бритни Спиърс, за да отблъснат пиратски кораби край източното крайбрежие на Африка. А през 2018 година, германските железнии Deutsche Bahn заявиха, че ще започнат да пускат атонална музика, за да гонят наркоманите от гарите си. Много протести и недоволството на гражданите обаче спряха този проект.

Музиката може да промени преспективата ни, да ни накара да виждаме различни места по съвсем друг начин. За това има цял бизнес ориентиран към това, каква музика да се пуска в обществени сгради като хотели, молове и летища.

Има някои устройства, които са доста по-крайни.

Така нареченият "Комар" излъчва високочестотни звуци с големина 17.4 kHz, които трудно могат да бъдат чути от хората над 25 години. Това е защото с възрастта, хората губят чувствителността си към високочестотните звуци. Така, "Комарът" се използва от места, които искат да прогонят главно млади хора. В повечето случаи, те не издържат дълго, тъй като звукът, който устройството издава е като дращене на нокти върху дъска.

По данни на компанията, произвела това устройство за мъчение на млади хора, в САЩ, Великобритания и Швеция са продадени около 40 хил. машинки, като продажбите са скочили през последните години, тъй като все повече магазини и бизнесцентрове искат да държат младите далеч от имотите си. Цената му е висока - между 600 и 700 долара, за да е трудно за обикновените хора да го купуват.

Може и да сте на 25 и да не чувате "Комара", това не означава, че той няма да ви разболее.

Звуците могат да бъдат пагубни за хората. През 1940 година, хората започват да се оплакват от ултразвукова болест, която върви с главоболие, прекомерна умора и раздразнителност. Виновник за това са звуците с честота по-висока от 20kHz а за младите - до 28kHz. Според експертите, ако можеш да ги чуеш, няма как да не ти навредят.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• музика
• комар
• класическа музика
• бездомници
• високи честоти
• враждебна архитектура