Съвсем скоро по екраните по цял свят ще се появи новият филм на Дани Бойл и Ричард Къртис – "Yesterday".  В него двамата си представят свят, в който легендите "Бийтълс" никога не са съществували, а само един единствен човек си спомня песните им. Разбира се, като на филм, той се превръща в една от най-големите звезди на Великобритания, използвайки музиката и текстовете на Ливърпулската четворка.

Но дни преди филмът да започне да се върти из кината, се появи въпросът какво наистина щеше да е различно в света, ако "Бийтълс" не се бяха появили?

Според биографа Кен Макнаб "светът без "Бийтълс" е все едно свят, в който Леонардо да Винчи никога не докосва четка, а Шекспир решава, че "Хамлет“ е безсмислена глупост".

"Те наистина обитават тази разредена атмосфера, резервирана само за най-значимите артисти в историята. Ако те не се бяха сформирали, някой трябваше да ги изобрети като антидот на скуката, завладяла милиони животи", пише той за The Guardian. По думите му, ако "Бийтълс" не съществуваха, Мик Джагър щеше "да работи сред по-високите ешелони на града" или да се заминава с политика. Кийт Ричардс би се посветил на номадски живот с кариера на терапевт, борещ зависимости. Елтън Джон и Били Джоел щяха да работят като двойници на Франк Синатра и Пери Комо в баровете в центъра на града, докато Лиъм и Ноел Галахър щяха да се озоват зад решетките, заради пропиляната си младост.

"Ако Ленън не беше срещнал Маккартни, вторият най-вероятно щеше да се превърне в учител, който между другото пише песни за животни, най-вече косове, еноти и стари английски овчарки. Ленън пък щеше да е уличен музикант пред някой фризьорски салон на "Пени Лейн", а след време можеше и да е добър в рекламата. Пътищата и на двамата мъже нямаше да се пресекат, докато не остареят и не станат членове на местния клуб по боулинг", обяснява Макнаб.

Според критика Алекс Петридис, 60-те нямаше да се преобърнат толкова драматично. Излизането на "Белия албум" на "Бийтълс" в историята винаги е отбелязван като повратна точка за развитието на мисленето на младежта и запалването на тяхната бунтовническа душа.

"Скептиците отбелязват, че много от иновациите, въведени от "Бийтълс“, всъщност са взаимствани от други музиканти, като например лиризма на Боб Дилън или начина на подход на The Band, но истината е, че те са просто по-добри музиканти, които са склонни да усъвършенстват тези идеи до точката на най-добър ефект", пише Петридис. По думите му Ливърпулската четворка действа като обединяваща сила на поп музиката.

"Навярно 60-те щяха да се преобърнат и без помощта на "Бийтълс“, но нямаше да е толкова драматично. Попът нямаше да има културният ефект, който групата му предава и щеше да остане поредица от разпръснати постижения, които никога нямаше да се слеят в една могъща сила, която да разтресе света. "Бийтълс“ бяха нужни за да оправят нещата", обяснява критикът.

А за Кити Емпайър попът щеше да остане просто фонов шум, ако не беше стигнал "бийтъл апогея си“. "Попът никога нямаше да се превърне в нещо, свързано със свободата, сексуалността, контракултурата и британската инвазия. Но кои други форми щяха да се превърнат в поп, в културен феномен, ако не самият поп? Скейтбордът и сърфирането лесно биха се вписали – бунтарски, западни, а и скейтът е по-евтин от електрическата китара“, пише Емпайър.

Според нея, джазът също можеше да влезе спокойно в обувките на "Бийтълс“. "Представете си от Манчестър до Мелбърн, през Мамбаса и Москва, всички да се възхищават на саксофона, вместо на електрическата китара. Албумът на Майлс Дейвис Kind of Blue беше най-продаваният джаз албум през 60-те. Не е трудно да си представищ Майлсмания вместо Бийтълсмания.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• бийтълс
• The Beatles
• пол маккартни
• Дани Бойл
• Ричард Къртис