Разстоянието между София и Истанбул е по-малко от 600 км. Полетът минава на един дъх за около 50 минути и докато са ви сервирали храна и напитки и вече идва време да затягаш отново колана за кацане. "Без будилник" ви отвежда днес наблизо, при "комшу".

Още на летището осъзнаваш, че попадаш в град, който ще те плени. Единственият на два континента, кръстопът на цивилизации. Наред с очакванията да видиш редица забележителности, да усетиш пулса на града, още със слизането се сблъскваш със сериозни мерки за сигурност. Дори при настаняването в хотела минаваш през метал детектор, а пускайки си wi-fi осъзнаваш, че личните ти данни вече са на показ - за да се "логнеш" трябва да въведеш номера на международния си паспорт.

Но патапяйки се в атмосферата на Истанбул сякаш не виждаш бронираните коли, униформените полицаи с автомати. Ставаш част от 16-милионния мегаполис (по официални данни, иначе местните твърдят, че града отдавна е минал 20-милионната граница) и осъзнаваш, че си попаднал в град, пропит с история, град, в който традициите и бъдещето се сблъскват челно.

Всяка туристическа брошура ще ви препоръча да видите двореца Топкапъ, "Айя (Света) София", Султан Ахмед, известна като Синята Джамия, кулата Галата, дворецът Долмабахче, водохранилището Йеребатан Сарнъджъ, джамията Сюлейманийе, най-древният паметник на Истанбул – Египетския обелиск. Естествено и Капалъ Чарши, мястото където всеки може да пробва своите умения да се пазари.

Реших обаче да усетя пулса на Истанбул чрез хората, именно те правят магията на всеки град. Затова се насочвам към прочутия площад Таксим, който у нас през последните години свързваме най-вече с протести.

По търговската улица има хиляди хора, за минута се разминаваш със строго забулени мюсюлманки, местни младежи, които създават имиджа на Истанбул като светската столица на Турция, туристи от цял свят. В рамките на 20-ина метра се сблъскваш с десетина жени с бинтовани носове и си припомняш прочетеното, че градът е известна и предпочитана дестинация за пластични операции. Лъскави магазини на световни брандове се редуват с кичозни сергии за бижута и сувенири.

Докато гледаш замаяно се сблъскваш с турчин, който се опитва да завърже разговор с всеки турист и да го покани в заведението си. Като разбере, че си от България и веднага те кани "Комшу, заповядай на турско кафе и наргиле". В крайна сметка се предадох и не съжалих - ароматната напитка бе придружена с разговор с българин, който като малък напуска страната ни и с родителите му заживяват в Истанбул. През последните 10 години е живял в Щатите, работил е в Холандия, а в момента работи в България. Роднините му пък продължават да живеят в турския мегаполис.

През последната година турската лира се обезцени много и го разпитвам как се живее в Истанбул.

"Тук е като в София. Много хора прииждат от цялата страна, надявайки се на по-добра работа и живот. Има много богати и много бедни хора. Ако имаш престижна работа, имаш добри доходи и статус", разказва ми той.

За добрата професия е необходимо образование. Да постъпиш в университет в Турция изисква наистина много усилия. Местата са твърде малко на фона на кандидатстващите и могат да те спънат слаби оценки дори в 8 клас. А частните университети не са никак евтини. Любопитното е, че турците при запознанство винаги изтъкват, ако имат добро образование. За тях е въпрос на престиж.

Става ми леко неприятно, че тук са наясно, че в България лесно се става студент, лесно можеш да си купиш и диплома.

"При нас е невъзможно. Учиш здраво, но после всичко ти се отплаща", твърди моят събеседник. Иначе рискуваш да се влееш в армията на безработните или с непрестижна професия.

След няколкочасова разходка поемаме към хотела, който се намира на 30 км от центъра. Задръстванията са страхотни, отнема ни близо два часа. По пътя прави впечатление мащабното строителство, което кипи във всички квартали.

Вечерта сме на светско парти, което даде началото на тенис турнира Istanbul Open. В един от най-лъскавите хотели в града се събраха в една зала десетки милионери, актьори, известни личности. Обстановката наподобява на събитията у нас, само мащабът е различен. На сцената се качват най-добрите тениситки на Турция, както и голямата звезда Каролине Вожняцки. Турска звезда забавлява гостите, а един от тях ни обяснява, че хонорарът й за час надвишава 50 000 евро.

Следващият ден минава под знака на спорта. Пристигам в комплекса Koza World of Sports, където са разположени десетки кортове. Още на първия попадам на мач на българката Виктория Томова, която победи своята съперничка в оспорван мач. Чак след неговия край започвам да осъзнавам колко мащабен е спортният комплекс. Обясняват ми, че е най-големият в Европа и тук може да се практикуват почти всички спортове. Кортовете са над 50, а освен професионалистите, в академията се обучават над 1000 деца. Тук се провежда и световното първенство по плажен волейбол. Само фитнесцентърът е с големината на роден мол. Наоколо се изгражда цял мини квартал с небостъргачи от холдинга "Гаранти Коза", а на метри от кортовете се изпипват последните детайли на изкуствено езеро, в което ще могат да се практикуват водни спортове.

Това е последната тенденция при строителството в Истанбул - затворени комплекси, в които има всички удобства. От мястото за спорт до магазините и детските градини. Апартаментите са предпочитани от млади семейства, а квадратният метър върви около 3000 евро. Както и у нас, сред купувачите има и такива, които ги използват като инвестиция и ги отдават под наем.

Заради непрекъснато нарастващото население на Истанбул, жилищата се разпродават бързо.

Прави ми впечатление, че по-ниските сгради изглеждат безупречно на външен вид. Няма го нашенското - шест етажа санирани, два със старата облицовка. Разказват ми, че местните блокове не се санират. Когато достигнат годините гаранционен живот, прави се събрание и при 51% съгласие - блокът се събаря и се строи нов. От държавата. А тези, които са гласували против, после същата държава ги съди.

Освен задължителното посещение на забележителностите на града, всеки турист трябва да се възползва от възможността за разходка с яхта на Босфора, протокът, който свързва Мраморно и Черно море и разделя Истанбул, а и Турция, на европейската и азиатската част. По крайбрежието са разположени дворци, джамии, луксозни ресторанти, най-известните дискотеки. Характерното за тази част на града е, че тук животът не секва и в малките часове на нощта. А гидът на яхтата ще ви разкаже подробности за всяка сграда, различни легенди и поверия.

Тръгвайки си от Истанбул се сещам за един от разговорите с българка, която е омъжена за турски бизнесмен. Тя сподели, че от 10 години посещава града, а от 6 месеца живее за постоянно. И въпреки това не го познава целия. И аз оставам с усещането, че съм видял само една хилядна част от Истанбул, но пък в това се крие тръпката да се върнеш отново...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Истанбул
• Без будилник