Жега, но и студен вятър, поляни с минзухари, но и снежни "петна" по тях, облаци и слънце. Това предлагат по-високите планини на границата на сезоните. Имахме почти цялата палитра на времето за уикенда, който посветихме на връх Миджур и Сува планина.
Първенецът на Чипровска планина Миджур е на границата на България и Сърбия. Със своите 2168 метра той е по-достъпен от страната на съседите, където преходът в хубаво време е подходящ за начинаещи туристи.
Изходна точка е курортът "Бабин зуб", в който има и удобна хижа за настаняване. Казват, че условията за ски тук са добри и е по-евтино да караш. За тази година обаче сезонът вече е приключил и беше много спокойно - туристите бяхме май само ние.
Пътеката към върха е добре маркирана и плавно разкрива шеметни панорами. Отчасти все още се белеят и пистите на курорта.
Но е повече от видно, че пролетта е неудържима. Доказват го цели поляни от минзухари, на места гордо пробили снежния капан, както и почти летните температури в началото на пътя ни.
И все пак планината е изменчива вълшебница - току ти открие някоя чудна гледка, за миг я забулва в облаци или разпръсква слънчеви лъчи – да ти я покаже от друг ъгъл...
На върха е облачно, но настроението е прекрасно – снимаме се, има и по някоя друга наздравица за успешното начинание. Връщаме се далеч по-бързо, все пак ни чака заслужен отдих и купон.
Вечерта оставаме да спим в полите на Миджур. Целта ни на втория ден е първенецът на Сува планина – Трем, висок 1810 м. В района се намира и малкият курорт Нишка Баня, който е известен със своите минерални извори.
Изходен пункт за изкачването на Трем е местността "Боянини воде". Първоначално пътеката се вие през букова гора, където вече е зелено и приятно. Пълно е и с див чесън, който немалко хора берат – местни и дошли специално с цели чували.
Неусетно стигаме Девоячки гроб - седловината между двата най-високи върха на планината Трем и Соколов камен. Белите скални отвеси привличат погледа отдалеч и изглеждат много непристъпни.
Пътят ни към Трем продължава по голо било, обрасло с трева, а отляво тайнствено се редят шеметни отвеси, запазили по някоя пряспа в пазвите си.
Немалко са желаещите да покорят върха, а за уморените почти всяко място за отдих предлага панорамна гледка. Примамват и поляни с яркожълти иглики, сред които няма как да не се спреш... Разбираме, че през зимата, когато изкачването е несравнимо по-трудно, се организира масово покоряване на Трем, за което винаги има доста желаещи. Хубава традиция!
Гледката на върха е шеметна - към съседните върхове и далеч долу в ниското, имаме късмет. Макар че ръбът, от който се спуска огромната пропаст е на една ръка разстояние. Доволни сме - два дни, два върха!
И естествено е време пак да опитаме сръбската кухня и гостоприемство, преди да поемем отново към дома.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
6
Анонимен
преди 5 годиниНе Сърбия а сръбска територия. България е до р. Морава в миналото се е наричала р. Българска Морава за да се различава от тази в Чехия. Бедна ограбена и разнищена България ...
5
Анонимен
преди 6 годиниОбичам този край и хората му!
4
Един от Северозапада
преди 6 годиниВ сучая, наистина става дума за туризъм от към Сърбия. Другото, което са спеснтили в снимките, е сръбската и българската група, със сръбско и българско знаме, освен ако не е ходила сама пишещата статията. А за това, къде е Мннджур, ако не вяввате на мен, прочетете внимателно пак къде се намира, и защо се изкачва от към Сърбия.Стоя зад всяка една казана от мен дума, по-долу. А за мината-разрушени сгради, сравнени със земята, посипани с почва от близкия баир, и засадена отгоре им трева.ЕС директив