За всеки родител е важно да има уважение и съдействие от децата. Особено при разногласия, сигурно се случва да си казвате наум или гласно – "Иска ми се тези деца повече да ме уважават и да ми съдействат". Сигурно си мислите: "След всичко, което правя за децата, толкова ли много искам от тях? Уважението и сътрудничеството са базови потребности, всеки човек ги има.

 

От друга страна, за да има съдействие и уважение в семейството, е нужно да се погрижим за това, като помним, че децата учат от това, което виждат, че родителите правят, като си съдействате едни на други с децата, като цените еднакво, както вашите потребности, така и тези на децата, и като погледнете какви вярвания имате за децата си...

 

 

Какво означава съдействие – за много родители съдействието е еднопосочно, „децата трябва да правят каквото им се казва“, без да отчитат че съдействието работи двупосочно за връзката родител-дете. Когато децата не правят каквото се очаква от тях, се приема, че те не съдействат, оттам се стига до поставяне на етикети, обвинения, критикуване, спорове и конфликти. А за да се разреши спорът, се стига до компромиси, преговори, договорки, и рядко някой е доволен. 

 

Помислете, какво за вас означава съдействие/сътрудничество? Случвало ли Ви се е да кажете на детето: "Стаята ти е пълен хаос, оправи я преди да играеш на играта!" и да се чудите защо не си оправя стаята веднага. Мисленето от типа „Аз съм родителя – трябва да ме слуша“, се проваля в това да се вземе предвид гледната точка на детето. Когато не вземете предвид мислите, чувствата, потребностите и решенията на детето, свързани с оправянето на стаята, може да загубите неговото уважение и доброжелание. Като резултат вместо съдействие, ще получите съпротива и отказ. 

 

Думата „съ-действие“ значи правим заедно. Истинското съдействие не може да се изиска от децата.