„Онова там сам го положих", казва гръцки данъчен служител, посочвайки кабел, който стърчи от лаптопа му и с тиксо е залепен по паркета, минавайки по пода на офиса. Интернет връзка в данъчната служба, където той работи, няма. Янис (името е променено) плаща сам за достъпа. Без онлайн база данни с юридическите термини обаче той няма да може да намира законовите текстове, въз основа на които да издава данъчни фактури.

Правителството в Атина не предоставя и никакви печатни материали. То дори не предоставя на данъчните служби съвременни компютри, поради което кабелът за данни влиза в личния лаптоп на Янис, „донесен от вкъщи“. „Принтерът“, той посочва към рафта до себе си, „също е платен от мен“, пише германският Die Zeit в репортаж от изпадналата в криза Гърция.

Пред вратата на офиса, който е горещ като котелно помещение, са подредени шест тежки чувала за смет, препълнени с данъчни регистри. "Моят архив", нарича Янис купчината. По думите му няма нищо лошо да прегледа и по-старите данни за данъчни измами, но как да направи това при тези обстоятелства? Hidden Field

Проблемите на Янис от три месеца са и проблеми за Алексис Ципрас. Или поне би трябвало да са. Ципрас и ръководената от него Сириза преди три месеца поеха властта в Гърция. Тези избори бяха вододел в историята на страната. За първи път на власт идва един аутсайдер (Ципрас), който не принадлежи към кастата на онези, които са съсипали страната през последните десетилетия. Ципрас обеща на своите избиратели да възстанови болната държава, да сложи край на корупцията, шуробаджанащината и мерките за строги икономии, които - както той счита, са задушили гръцката икономика и са натоварили особено социално уязвимите хора.

Ципрас рискува много. В ЕС Гърция е на практика изолирана, отношенията с ключови европейски съюзници са разрушени. Тъй като страната вече почти не получава пари от Брюксел, тя рискува да изпадне във фалит, а членството в паричния съюз е под въпрос. През миналата седмица правителството постанови местните власти и държавните компании да прехвърлят своите парични резерви към централния бюджет, така че най-малкото текущите сметки да могат да бъдат платени.

От три месеца новото правителство е на власт. С оглед на предизвикателствата, пред които е изправено, това не е дълго време. Но след три месеца може да се зададе въпросът дали поне посоката е правилна. Как се управлява Гърция в момента - и за кого.

Как изглеждаше през миналата седмица гръцкият парламент? Депутатите тичат с вторачен поглед през коридори и столовете за хранене. Дим от пури се стеле от кабинетите към украсените с картини коридори. Мнозина тук действително работят от сутрин до полунощ, предават парламентарни кореспонденти. Трудно е за разговор да бъде хванат депутат от Сириза – повечето искат или да проследят дебата в пленарната зала, който тече в момента, или самите те да говорят там, пише още Die Zeit.

В залата на депутатите се дискутира третият закон, който новото правителство възнамерява да приеме. Първият бе насочен към смекчаване на "хуманитарната криза" в страната, която е била предполагаемо причинена от мерките за строги икономии. Наред с други неща, всички граждани, които не могат да плащат сметката си за електричество, трябва да получават субсидии. Вторият закон служи за смекчаване на задълженията и наказанията за провинилите се данъчни длъжници. Третият закон, този, който се обсъжда с невиждана в западните страни парламентарна страст, трябва да подобри положението в препълнените гръцки затвори. По-специално, очаква се след приемането му да бъдат освободени всички онези гърци, които лежат в затворите заради дългове.

Наистина ли няма нещо по-належащо за решаване? За данъчните власти на наближаващата фалит държава не са гласувани важни закони, а правителството се грижи за политиката на затворите и за облекчаване именно на данъчно задлъжнелите гърци? Hidden Field

„Не“, твърди Триантифулис Марифидис, депутат от Сириза, който е бил убеден да даде кратко интервю, докато пие кафе в залата на фракцията си. „Става въпрос за мерки за оцеляване", казва той. „Това, което правим в момента, е минимумът на това, от което хората се нуждаят". По думите му Европа най-после трябва да се разбере, че „приоритет за това правителство е да помогне на гърците. „Това са нашите реформи, реформите, наложени от ЕС, ще дойдат по-късно ...".

Необходимостта не познава законите, е кредото на Сириза. В това число влизат и сроковете за погасяване на задълженията към кредиторите.

А ако се наложи – така поне мислят някои тук, има ги и руснаците и китайците. Джобовете им са дълбоки, а Гърция може да им предложи геостратегическо предимство. Високопоставени политици от Сириза съобщиха през уикенда, че страната може да се пребори за милиарди долари от Москва. Става въпрос за газопровод, който ще пренася руски газ за Европа през територията на Гърция. Таксата за транзит може да бъде на практика предплатена за гърците авансово, за да се облекчат техните финансови притеснения.

Хотел Hilton в Атина се извисява като гигантска тухла в небето. През последните седмици в него нощуваха над двайсетина служители на Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия и Международния валутен фонд (МВФ): те са част от скандалната за Гърция Тройка, която следи за изпълнението на предписаните от европейците реформи, и която според мнението на много гърци става символ на всичко, което се е объркало в тази криза. Има дори документален филм, в който бивш министър говори за "унижението" и "подчинението", което служителите на Тройката налагат на гърците. По-рано те са влизали и излизали в министерствата в удобно за тях време, сега имат забрана за достъп там и трябва да се срещат с официални лица от гръцките власти в хотела. Ципрас е наредил това, а самият той би искал дори напълно да ги изгони от страната.

След няколко телефонни обаждания журналистите от Die Zeit се срещат с един от членовете на тройката. Името му обаче не бива да бъде споменавано във вестника. Той е донесъл много графики - и в началото на разговора изказва необичайно изречение: „Той разбрал избора на Ципрас като възможност, но този шанс е бил пропилян, тъй като новото правителство не спазвало собствените си обещания."

Например, случаят със собствениците на жилища. На 4 март централата на ЕЦБ във Франкфурт получава електронно писмо от Атина. Подател е Министерството на икономиката на Гърция. В опит да бъде ограничена хуманитарната катастрофа е бил изготвен закон, който следва да предпазва собствениците на имоти от възбрани. Тъй като такъв закон може да окаже въздействие върху стабилността на финансовите пазари, той трябва да бъде представен за обсъждане в централната банка.

Един подобен спасителен пакет за жертвите на банките, които са заплашени от възбрани – това подхожда на приказката, която направи от Сириза голяма пария и която добре обяснява популярността на движението отвъд границите на Гърция: че по време на управлението на Ципрас мерките за строги икономии ще бъдат коригирани, заедно с техните неправди.

Но колкото повече експертите на централната банка се задълбават в параграфите, толкова повече растат съмненията, че правителството наистина се стреми към справедливост. Полза от специалното правило ще имат само длъжниците с нетен годишен доход в размер на над 50 000 евро и със състояние до 500 000 евро. Дори в богата страна като Германия това са много пари.

Ето защо ЕЦБ е наясно, че новото правителство ще направи добрина и за заможните собственици - за сметка на широката общественост, защото банките ще искат да покрият тези загуби, например, чрез по-високи лихвени проценти по кредитите за всички останали. В своя коментар по проектозакона ЕЦБ пише, че вместо да защитава хората с добро заплащане, Гърция най-накрая трябва да се погрижи за развитието на "социална мрежа за сигурност" за наистина нуждаещите се.

Така се оказва, че неолибералната Тройка обвинява едно ляворадикално правителство, че упражнява политика в полза на богатите. Това също е част от равносметката на трите месеца на власт на Ципрас.

Повече за състава на кабинета и програмата му вижте в продължението на материала в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Алексис Ципрас