Снимка: архив, Reuters

България е сред последните пет от общо 60 държави в класацията за конкурентоспособност на швейцарския Институт за развитие на управлението, съобщи в ефира на Bulgaria On Air Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. В тазгодишната класация страната ни отстъпва с три места спрямо позицията си през 2012.

„Данните показват, че има страни от нашия регион, които са се справили по-добре от нас през последната година“, коментира Стефанов и посочи като пример Полша и Естония. По думите му в момента, в който падне „лакът“ на макроикономическата стабилност, ще се открие пропастта на дългосрочната влошена конкурентоспособност на икономиката ни.

Той допълни, че от една страна е добре, че България е сред 60-те най-привлекателни за инвестиране страни, тъй като класацията се следи от най-големите инвеститори в света и е един от източниците, въз основа на които те взимат решения къде да се базират. „Лошото е, че сме на последните пет места“, допълни Стефанов.

Друг лош показател за страната ни е, че е възприемана като източник на евтина работна ръка. „Това означава, че разходите за възнаграждение и стандарт за живот са ниски, но и че нивото на мениджмънт е лошо“, коментира експертът.

Руслан Стефанов коментира и предизвикателствата пред кабинета "Орешарски“. Той уточни, че промените в социалната сфера са неизбежни. От направените изявления до момента обаче „липсва заявка за сериозни структурни промени в икономиката и конкретно в частта за малкия и среден бизнес“, посочи той.

Стефанов уточни, че един от първите въпроси към новия министър на икономиката ще е за цената на електроенергията, а би могъл да е за развитието на агросектора например. Той допълни, че земеделието е сектор с голям потенциал за ръст, а в същото време развитието му е на нивото от 2000 година. От друга страна цената на електроенергията зависи от редица международни фактори и тенденцията е към нейното увеличаване.

Според Стефанов усилията могат да бъдат насочени към развитие на технологиите във ВЕИ сектора. "В момента липсват български фирми, които да се занимават с разработване на технологии в областта", уточни Стефанов.

Той допълни, че държавата може да подкрепи чрез национални доплащания български проекти в енергетиката, които са успели да получат европейско финансиране. "Това е направила дори Хърватия, която все още официално не е член на ЕС," поясни Стефанов.


Още икономически новини четете в Investor.bg

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase