И миналата година така казаха!- Пене, и тази година пак ми се ходи до Париж!- Че миналата година ходи ли?- Не, но и миналата пак ми се ходеше!

За страната би било много полезно да опита да въведе модела на повсеместната и безмилостнаамериканскадемокрация, за да ограничи произвола на политиците си Скандалът с процедурата по сключване на договора с "Краун Ейджънтс" не предизвика нищо. 500 хиляди подписа за свикване на референдум за съдбатана блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй"- също. Гласуването на последнитепарламентарни избори за време, което да бъде "ново", доведе само до нови лица във властта... Каква е връзката между тези три случки? Има ли нещо друго общо, освен че са дразнещи по нагъл начин съзнанието на нацията? Има. Твърди се, че преди 10 ноември голяма част от проблемите на България са произтичали основно от недемократичния характер на държавата. Това може би е една от малкото истини, които чухме в последните 12 години. Наистинатоталитарните режими са една от причините за бедността и лисата на перспективи. Но не я чухме изцяло тази истина. Защото и след 10 ноември голяма част от проблемите на Българияпродължават да произтичат от недемократичнияхарактер на държавата. На това място е най-голямата лъжа на така наречените "промени" - България била станала демократична страна. Това изобщо не е така и фасадната демокрация, която наблюдаваме е от същия тип заблуди като светлото бъдеще, което очаквахме вечно. България никога не е била, и все още не е демократичнадържава. Има допуснати само отделни елементи на демокрация, но те не могат да определят цялостния и облик, и да донесат онези ползи на обществото, които демокрацията носи. България не е демокрация нито от практическа, нито процедурна гледна точка. В България реална демокрация няма, защото почти нито веднъж не е отчетено мнението на народа по никакъв въпрос, и което е по-важно - защото не се води политика в интерес на народа. Дори някои признати като диктаторски режими са по-демократични от нашия, защото там диктаторите се опитвати успяват да са полезни с нещо за народа си. Не че нашите съвсем не се опитват, но със сигурност трудно им се отдава успехът. Т.е. крайният резултат не е демократичен. Общото между "Краун Ейджънтс", подписката за АЕЦ и излъганите надежди на изборите е технологията на "всякото чудо за три дни". Възмущава се някой от нещо, опитва се да се бори, привлича и много поддръжници,включително и общественото мнение, вдига се много шум, и накрая всичко утихва. Това е ориенталският метод на водене на политика - да се остави всесилното време да "разреши" въпроса. Т.е. да го потули чрез умора и писване и управата да си направи каквото си е наумила.Демократичният моделби бил проблемът да се реши в момента на най-големия си взрив. Защото тогава политиците ще се страхуват от този взрив и ще се пазят от него, защото може да ги помете. Ако политиците знаят, че след "три дни" проблемът ще свърши, защото няма кой да ги накара да го разрешат, докато е актуален, те не се пазят от него. И това им открива голяма свободия да правят каквото си искат. Българският народ не е единственият, при който подобно поведение е възможно. При отделни нации, като западноевропейските,наистина самият морал и собствената съвест на политиците са достатъчни, за да регулиратотношенията. Но има и други случаи, в които тази система не работи. И затова, за да се гарантират интересите на народа се ползват съответни процедури. Процедури на демокрацията. Чрез тях се гарантира, че управниците няма да могат да се отдават на произвол. Основната процедура за контрол е периодичната възможност за намеса на народа в структурата на управление. Това става най-ефективно чрез избори. Такива има и у нас, което създава илюзия за демократичност.Проблемът е, че периодичността на тази намеса е доста рядка и реално промеждутъците са доста големи и позволяват произвол. Причина за това положение е почти тоталнатаконцентрация на властта в парламента и пълното обезличаване на всички други изборни власти. Така единственотогласуване, от което зависи нещо е за Народно събрание. Двата други избора - за местни органи и за президент са формални. Местната власт е тотално зависима финансово отцентралната и не може да води собствена политика. Президентът е представителна длъжност.Следователно за една партия, която е на власт с мнозинство в парламента, не е от значение дали ще спечели или загуби тези два избора. В смисъл, от значение е, но това значение е по- малко, отколкото е цената на евентуалните облаги от експлоатацията на централната власт. Затова и ако изборите за кметове са примерно година и половина след парламентарните, а за държавен глава - още толкова после (което иначе би създало една горе-долу приемлива честота на намеса на народа), то тези изборине могат да повлияят с нищо. Т.е. народът няма думата. Има я веднъж на 4 години. Липсата на реално разделение на властта между властите обрича гражданите на ограничени права. Добре работещи процедури биха били тези, които биха дали възможност на хората по-често да си казват думата. Според един от бащите на американскатадемокрация, държава в която една година няма никакви избори, не е демокрация. Самата US система е най-истинскатадемокрация в света. Тяфункционираперфектно в едно мултиетническо и мултирасовообщество, където морал и традиции не могат да съществуват. Но в замяна на това чрез перфектни процедури е създаденатехнологията на "политическия морал", която гарантира, че управниците ще се грижат за народа. И това става точно със закони и правила, а не с култура. В САЩ мандатът на сенаторите е 6 години. Но те не се избират наведнъж, а през 2 години се избира една трета от тях. Т.е. на всеки 2 години максимум се провеждат избори. Мандатът на членовете на долната камара е 4 години. Но и те се подменят на 50% на всеки 2 години. Дори и Конгресът като цяло обаче няма абсолютна власт, каквато има в България парламентът.Тя е ограничена от Президента, който еднолично оглавява и ръководиправителството. Т.е. дори и някой да има мнозинство в законодателния орган, това не значи, че ще получи всичко в държавата. Разделението на властите в САЩ продължава и в отношенията център - региони. Огромна част от правомощията и бюджетите са дадени на отделните щати. Затова и са възможни примерно изпълнения от типа на едно място смъртната присъда да е разрешена, а на друго - не. Ръководнитедлъжности на щатско ниво също са изборни - губернатори и конгреси, и те също се провеждат с "разминаване". По- големите градове пък притежаватизключително силна кметска власт. И най- сетне - сериозна част и от прокурорските и съдийските постове също се избират. Обобщеният резултат от функционирането на американската система е, че страната се намира практически постоянно в предизборна ситуация. Все някакви избори за нещо наближават. И докато в България този период бива критикуван като вреден (тук "предизборно" е лоша дума), там той се приема изключително положително и води до много полезни следствия. Най-важното от тях е, че политиците трябва постоянно да сесъобразяват с интересите на нацията и да следят рейтингите си и одобрението за поведението си. Това е перфектно работеща система. Ако някой властник започне да се дъни, или да пренебрегва мнението на избирателите, почти незабавно следва санкция - партията му, или неговите приятели губят някакви избори. И обратно - ако е успешен и убедителен пред хората, печели още. Системата дотам се е развила, че вече дори не избори, ами ако само рейтингът на някой спадне, той губи сериозна част от влиянието си. Примерно ако президентът се радва на подкрепата на 25% от американците, той доста трудно изобщо може да провежда някаква политика и да прокара закон. Но ако се радва на 60-70%, тогава и само думата на Белия дом може да е достатъчна. Това става така, защото рейтингът значи гласове, а гласовете са важни на винаги съвсем близките избори. Американската демокрация е по- малко известно, но тя прилага доста силно и референдуми. Те не се свикват официално и отделно, а обикновено се провеждат паралелно с най- близките избори. Т.е. ако има някакъв спорен въпрос, по който общественото мнение не е ясно и ако този въпрос изисква да не се отлага, а да се вземе решение, то тогава той се предлага на гласуване. Може дори да се подложи законопроект на гласуване и той става закон автоматично, ако получи одобрение. И забележителното е, че референдуми се правят само по спорни въпроси - защото по безспорните, където е ясно какво иска народът, то исканото се прави от самите политици. В България когато народът иска нещо недвусмислено, думата не му се дава, ако това не е изгодно на политиците. А спорните въпроси се отлагат точно с мотива, че са спорни и трябва да мине време, за да се "избистрят" мненията... А като се избистрят, към тях се прилага процедурата на безспорните (отиди на по-преднотоизречение). Общият резултат от функциониранетототалната и честа изборност в американскатадемокрация е изключителноположителен и той е такъв, независимо от някои отделни елементи в цялостната система, които са по- недемократични от при нас. Там примерно президентът не се избира пряко и могат да се получат изкривявания при гласуването. На последния вот Буш получи със 100 хиляди гласа по-малко от Гор, но стана президент. Освен това местата в Сената не са пропорционални на населението, а всеки щат има фиксирана бройка - двама. Т.е. щат с 1 милион жители праща също толкова, колкото и щат с 30 милиона. Има и още някои други компоненти на недемократичност,предназначени да решат специфични проблеми на федерацията. Но цялостният дух е демократичен, действа демократично и дава демократичнирезултати. И точно това най-много се следи - резултатите. Важни са не отделните компоненти, а общият им ефект. При нас е обратното. Американската система е азбучна за система, действаща ефективно при по- нискокултурни нации и нации обединяващи много различни интереси. Тя доказва, че демокрация може да има и, че на народа може да се разчита да взима мъдри решения. Т.е. няма място за страх от грешки, а дори и да се случат такива, народът има право на тях, защото той самият си ги понася.В България политиците са убедени, че народът непременно ще сбъркаако го питат нещо и, че единственият път, когато не е сбъркал е, когато ги е избрал на власт. Всички изказвания от типа на "политиците трябва да носят своята отговорност" и "това е експертен въпрос, който баба Пенка от село не го разбира" са просто опити да се отнеме властта от народа. Защото ако въпросът е експертен, нека експертите да излязат и да обяснят. Народът никога няма да тръгне да взима конкретни решения - кое болтче как да се сложи. Той взима политически решения - болтчето да го има. А това може да го прави и без да прави грешки, стига добре да му се обясни всичко. Дори и когато народът не вземе най- точното решение, дории тогава не може да се очакваткатастрофичнипоследствия.Примерно Дания отхвърли на референдумвъвеждането на еврото. Норвегия пък на две поредни допитвания отказва да влезе в ЕС. И в двата случая е ясно, че решенията един ден ще бъдат променени, защото става дума за необратими процеси. Но това, че "работата" не става сега-веднага, не е източник на катастрофа. Дори може да се окаже полезно. Защото в политиката има значение не само какво става, а и кога става. И демократичната воля на народа има право да определи това. В България дори не е проведен референдум за присъединяването към НАТО и ЕС. Почти всички други страни от Европа са го правили, въпрекинедвусмисленитеползи от тези процеси. Просто политиците нямат право да поемат еднолично толкова висока отговорност. Това не е "тяхната отговорност". Тяхната отговорност са оперативните задачи - властта е служба, а не фундаменталнитерешения - властта не е длъжността на Господа. България не е демократична и защото има цял един сегмент от властта, който не е зависим от народа. Съдебната система е държава в държавата, която сама си се избира и сама след това си се назначава. Нейната независимост е абсурдна и тя не може да бъде контролирана. Резултатът е, че се е превърнала в бизнес и в символ на корупция. Отхвърлянето на демокрацията се реализира и в самия административенапарат на държавата. Чиновниците не възприемат работата си като служба на народа, а като служба на себе си. Те възприемат работното си място като място на което да печелят пари. Най-типичният пример са митничарите, които дори си купуват постовете. Навсякъде по ведомстватачиновниците бранят територията си със зъби и нокти - от други чиновници, от шефовете, и дори от тоя "народ", който от време на време все им се бърка. Те се отнасят с подозрение и вътрешнопренебрежение към политическитепостове, които периодично се сменят и които трябва да ги управляват. Целта на всеки е да се нагоди и да оцелее и при новатавласт. За да "цица". Това е в основата на отколешнатабългарска практика партията, която е на власт да има колосална членска маса, за сметка на останалите партии. В българскатабюрократична машина борбата е кой колко бюджет ще получи, а не какво ще свърши. Това е и причината и засрамни изстъпления от типа човек да трябва да се реди на часови опашки, за да си плати данъците и да не получава никакво обслужване.Администрацията е на постовете си, за да консумира, а не за да върши нещо. България не е демократичнадържава и няма политическа култура. Тя не може да осигури добро за народа управление по европейския модел на уважението и традициите. За нея е приложим само безпощадниятамерикански модел, където всеки политик постоянно е под лупата на обществото и всяка негова грешка се заплаща скъпо. През1991 г. у нас беше приета една погрешна Конституция. Тя беше хибрид между европейскияпарламентарен модел и моралната традиция на Търновската конституция. Но това беше най-големият ***, който можеше да се измисли. Евромоделът не е приложим поради липсата на традиции и култура. А Търновскатаконституция е един измислен блъф. Твърди се, че тя била много добра и била демократична. Това е пълна лъжа. Търновскатаконституция е една лоша конституция, която в много редки моменти е допускала истинска демокрация. Практически нея я е имало само около времето на АлександърСтамболийски. През останалото време са били все лични режими на монарха и всевъзможни интриги. И вотът на народа е служел само за узаконяване на статуквото. Под управлението на тази Конституция и поради надменността на българските политици - по-умни от народа си, България направи най- големите грешки в историята си. Може би ще е интересно да се припомни, че точно преди да се включим в Първата световна война са проведени избори, които да покажат към кого да се включим. Те се печелят от партиите, привърженици на Антантата. Българскитеполитици на власт, поемайки "своята отговорност", анулиратизборите, правят нови, фалшифицират ги и насила вкарват народа на страната на Германия. Напълно не е отчетено и мнението на народа преди Втората световна война, когато малцина са искали да се присъединим към Хитлер, но никой не ги е питал. Разбира се, налице са и други по-малки провали, но общото при тези два случая е, че политическата класа отказва да се съобрази с народа си. Това са еднозначни и неоспорими големи провали, докато от обратната страна - народът да е сбъркал нещо и от това да е станало нещо лошо, нее имало такива случки. Факт. История. Сега народът е за запазването на АЕЦ, но политиците решават друго. Резултатът принадлежи на историята, която ще учат правнуците ни. Принадлежи на нея, и само на нея, защото в днешно време народът отново никой за нищо не го пита. Управниците, дето сме ги избрали, отново са убедени, че са по-умни от нас и, че 240 добре наторени "тикви" мислят по-добре от 6 милиона по-малко наторени. И тъй като нашият народ никога не е бил глупав и никога не е вярвал на лъжците, които го обявяват за такъв, той винаги рано или късно ги наказва. Народът ни има редки възможности, но досега винаги е биел шамари на изборите. В последните 12 години не е имало избори, които да са представлявали нещо различно от шамари и шутове. И винаги някой се ядосва и обвинява народа, че е ***. Лошото на тази система е, че тя само наказва виновниците, но не помага на пострадалите. Народът разкарванещастниците от властта, но ги заменя с други такива. Защото няма избор, защото има твърде рядък избор и защото единственото което може да направи е с години да преглъща отявленото"отебаване" на мнението му. Да го трупа, трупа, трупа и накрая просто да го излее върху виновния. Нашите демократично избрани управници се подменят като диктатори - все след дълго чакане и с гръм и трясък. Гръм и трясък, облечени в костюма на демократичнитепроцедури. Българската нация трябва да си даде сметка, че не притежаваполитически традиции и култура - достатъчно силни, че да я предпазят от превръщането на властта в злоупотреба. Трябва да си го признае - това не е лошо, не е недостатък, не е грях. В нашата история сме имали възможността да изградим някои други - много по-ценни елементи на култура и интелект, на толерантност и рационализъм, които могат да ни бъдат полезни. И с тях превъзхождамедругите народи, включително и западните. Но нямаме западноевропейскатаполитическа култура и затова не можем да копираме тяхната държавна практика. Не всички народи по света са си избрали немския или английския модел на демокрация. Той просто не отговаря на качествата им. Дори може да не гледаме само към САЩ. Японците примерно процъфтяват сред неофеодализъм. И на никой не му е зле. А китайците пък си се радват на комунизма. Разбира се това са доста крайни варианти - също неприложими при нас. Защото ние сме свободни хора със свободно мислене, а некошерно общество. И именно нашето свободомислие и индивидуализъмизискват да живеем в демокрация. Но също те изискват тази демокрация да е по- строга и да разчита на реални механизми, а не на пожелателни. На нас ни трябва справедливияткамшик на повсеместнатадемокрация и обществото трябва да избере някой, който да я въведе. След това нацията вече наистина сама ще може да влияе на съдбата си. И аз вярвам, че ще и повлияе по-добре от сега. Добри Божилов 18.04.2002 г.

Днешният човек колкото и да се занимава с миналото не може да види дълбоките (духовните) причини за събитията в него, така че съвсем точно го е казал Учителя! Казал е още че '' със миналото може да се занимавате едва след 2500 години когото добиете Мъдростта''! Ти ако се имаш за по-умен, по-мъдър и по-виждащ от него си е твоя работа! Дълбоките (духовни) причини за събитията по света никой обикновен човек не може да ги види, колкото и да си въобразява , че може!