Над две трети от българите не са убедени в необходимостта ГЕРБ да си партнира с която и да е друга политическа формация.
Това показват резултатите от национално представително проучване на НЦИОМ, проведено между 23 и 30 май 2012 година.
Една от хипотезите, които често се разглеждат във връзка с предстоящия парламентарен вот, е свързана с необходимостта от евентуални политически партньори на ГЕРБ, която запазва лидерските си позиции пред БСП и ДПС.
Макар и с невисоки дялове, като най-подходящите политически партньори на ГЕРБ са посочени "България на гражданите" и СДС от по 9%.
Едва 5% от интервюираните допускат, че е възможно бъдещо политическо партньорство между ГЕРБ и БСП.
Една четвърт от интервюираните посочват, че ДПС е най-добрият избор за политически партньор на БСП. Всеки десети участник в проучването е на мнение, че новата партия на Меглена Кунева също е възможен партньор на БСП.
Според симпатизантите на БСП обаче най-подходящ партньор за тях би била партията на Меглена Кунева, а не ДПС.
От данните проличава, че "България на гражданите" се възприема като еднакво възможен партньор както в лява, така и в дясна конфигурация.
Самите симпатизанти на новата партия "България на гражданите" също гледат на БСП и на ГЕРБ в равна степен като на възможни партньори.
Една трета от готовите да подкрепят партията на Меглена Кунева определят политическите си възгледи като центристки, а равни дялове (от по 13%) от симпатизиращите на тази нова формация се самоопределят като десни и леви.
За "България на гражданите" на Меглена Кунева биха гласували предимно хора на възраст между 40 и 50 години, високообразовани и заможни.
Подобен профил на подкрепа за тази нова формация я поставя в нишата на избирателите на НДСВ от 2001 и 2005 година и в тази на избирателите на ПП ГЕРБ от 2009 година.
За последните десет години в политиката Меглена Кунева запазва рейтинг на одобрение по-висок от неодобрението към работата си, отбелязват социолозите.
Данните от изследването обаче показват, че готовите да гласуват за нова политическа партия са два пъти по-малко, отколкото през април (15% : 31%).
За нова политическа формация биха гласували главно хора в активна трудова възраст, високообразовани жители на столицата и на областните градове.
Към нова партия се ориентират по-често избирателите, които определят своите политически възгледи като центристки. Делът на готовите да подкрепят нова партия към момента е два пъти по-висок сред избирателите с дясно-центристки възгледи, отколкото сред тези с ляво-центристка ориентация.
Новите партии обаче засега не успяват да привлекат интереса на политически апатичните българи. Едва 18% от негласуващите биха подкрепили нова формация.
Част от новите партии се опитват да привличат избиратели, представяйки се за „по-доброто лице” на вече познати политически идеи. По традиция българските политици смятат за по-лесно и ефективно да „изтеглят” политически активни избиратели от опонентите, вместо да включват в политическия живот хората, които трайно отказват да участват в него, коментират социолозите.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар