Алберт Айнщайн веднъж казал, че лудостта се състои в това да правиш едно и също отново и отново и да очакваш различни резултати. По този критерий сделката, която еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) са напът да сключат с Гърция, изглежда лудост.

Единственото оправдание за подобно решение е, че с такава сделка ще се спечели време. Това обаче е лоша стратегия, пише Мартин Улф, колумнист на Financial Times, в коментар за изданието. Според него са необходими по-радикални действия.

Въпросът за бъдещето на Гърция не е дали страната ще фалира, защото това е повече от сигурно, пише авторът. Въпросът е дали фалитът ще се окаже достатъчен, за да върне гръцката икономика към нормално здраве. Улф се съмнява в това, изтъквайки че Гърция е твърде неконкурентоспособна. Фалитът е необходимо, но не и достатъчно условие за нормализиране на финансовото състояние в подобни случаи.

Представянето на Гърция в светлината на програмата, договорена с МВФ през май 2010 г., беше доста впечатляващо, но не и достатъчно да върне страната към платежоспособност. Спредът между 10-годишните гръцки и германски ДЦК се увеличи от 460 базисни пункта след обявяването на програмата до 1460 базисни пункта сега.

До голяма степен същото се случи и с Ирландия и Португалия. Това, което е по-смущаващо обаче, е фактът, че спредовете по испанските облигации са достигнали 270 базисни пункта. В обозримо бъдеще Гърция, Ирландия и Португалия нямат никакъв шанс да се завърнат на облигационните пазари при лихви, които да могат да си позволят.

Това, което вероятно е особено депресиращо за правителствата на тези страни, е тенденцията повишаването на спредовете да се случва въпреки доброто изпълнение на програмите за ограничаване на бюджетните дефицити. Според договорената през 2010 г. програма гръцкият брутен вътрешен продукт (БВП) се очакваше да се понижи с 4% през 2010 г. и 2,6% през 2011 г.

Според публикуваните през март данни икономическият спад в Гърция за 2010 г. е бил 4,5% - резултат съвсем малко по-лош от очаквания. За 2011 г. прогнозата е за спад от 3%. От друга страна според първоначалната прогноза бюджетният дефицит през 2010 г. се очакваше да достигне 8,1%, а през 2011 г. 7,6%. Данните от март разкриват, че дефицитът в края на 2010 г. е бил 9,6%, като през 2011 г. той се очаква да се понижи до 7,5%.

Дори дефицитът по текущата сметка според данните от март е бил 10,5% през 2010 г. и се очаква да падне до 8,2% през 2011 г. - резултати, не чак толкова по-лоши от първоначалните прогнози за 8,4% и 7,1% съответно.

За съжаление това представяне е незадоволително поради четири причини.

Кои са те, вижте в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• криза
• Гърция
• дълговете на Гърция