Средната възраст за появата на това заболяване е 15-30 годишна, като сред заболелите едва около 10-15% се падат на мъжкия пол, а останалите болни са жени. За булимията, както и за всички останали хранителни разстройства изобщо, е характерно, че се проявяват по-често у жени, най-вече през пубертетната и младежката възраст и в по-високите социални слоеве на развитите страни.

 

Както обикновено, бедата не идва сама – близо 80% от болните от хранително разстройство са засегнати и от други психиатрични заболявания – афективни, личностови и най-вече тревожни такива. Счита се, че в над 90% от случаите те предхождат равитието на хранителното разстройство.

 

На фона на всичко това, все още се счита, че половината от боледуващите изобщо не достигат до здравната система.

 

 

Основна нейна проява е булимичния синдром – пристъпи на неудържимо влечение към храна, последвани от екстремни компенсаторни мерки – като това се слува регулярно 1-3 и повече пъти дневно.

 

Обикновено пристъпите на непреодолимото влечение към храната водят до механично и бързо поглъщане на големи количества висококалорична храна – иначе отбягвана и забранена – и са съпроводени с невъзможност за контрол върху храненето.