Случаите, в които се налага индукция, са онези, при които рискът от  продължаването на бременността е по-голям за майката или плода, отколкото рискът, свързан с нормално или индуцирано раждане. Индикацията би трябвало да бъде резултат от убедителна причина, документирана и със съгласието на бременната. Индукцията е приоритетна в зависимост от спешността на клиничната ситуация и наличието на необходимите ресусрси. 

 

Не съществуват абсолютни индикации, а по-скоро случаи с висок приоритет за индуциране на раждането, като например прееклампсия след 37-ма гестационна седмица, значимо майчино заболяване, което не отговаря на лечение, значитено кървене преди раждането, възпаление на околоплодните обвивки (хориоамнионит), преждевременно разскъсване на околоплодните мембрани с навлизане на инфекция от стрептококи група Б. 

 

Други причини, които позволяват клинично мислене към индукция на раждането, са преносена бременност (след 42-ра гестационна седмица), неусложнена бременност с близнаци след 38-ма г. с., декомпенсиран захарен диабет, алоимунна болест около термина, вътрематочна рестрикция на растежа, неконтролирана гестационна хипертония след 38-ма гестационна седмица и други.