Най-общо има два типа захарен диабет – тип 1, който е автоимунно обусловен – налице са  антитела към собствените, произвеждащи инсулин клетки на пакреаса и тип 2, при който се асоциира най-често със затлъстяване и инсулинова резистентност – невъзможност за осъществяване на инсулиновото действие на ниво клетка.

 

И макар двата типа захарен диабет да се различават много по причините си настъпване, възрастово преразпределение, вид на лечението и други, в основата и на двата подтипа е повишената кръвна захар. 

 

Хроничното излагане на тъканите и клетките на тялото ни на високи нива на глюкоза, крие негативни последици за малките и големите кръвоносни съдове. От тук произлизат т. нар. микросъдови усложнения (диабетна ретинопатия, нефропатия и полиневропатия) и макросъдови усложнения (типичен пример за атеросклероза на големите артерии – коронарна болест на сърцето, мозъчна-съдова болест, хронична артериална недостатъчност на крайниците). 

 

За добрия контрол на захарния диабет е много важно постигането на комплексен терапевтичен подход, който включва петте важни стълба в лечението на заболяването.

 

 

Днес се знае, че „свръхдобрия” контрол на кръвните захари с цената много епизоди на хипогликемия (ниска кръвна захар) не е най-доброто решение за един диабетик в напреднала възраст, с голяма давност на заболяване и редица придружаващи заболявания. И ако при един млад диабетик с току-що диагностициран захарен диабет и без придружаващи заболявания, целта на лечението ще е да се постигнат кръвни захари близко до нормалните, то при по-възрасттния пациент целите ще са по-високи. Днес на преден план се поставя т.нар. индивидуализиран подход.

 

 

Препоръчва се при всички пациенти със захарен диабет понижаване на HbA1c < 7,0%. Тази стойност на гликирания хемоглобин е праг, над който започват микросъдовите усложнения. 

 

Прицелни стойности на HbA1c между 6,0-6,5% се препоръчва при лица с наскоро диагностициран захарен диабет, с очаквана голяма продължителност на живот, без сърдечно-съдови заболявания и усложения на диабета, и липса в анамнезата на чести хипогликемии. 

 

По-високите прицелни стойности на HbA1c между 7,5-8,0% се препоръчват при лица с дългогодишен захарен диабет, наличие на едно или повече усложнения на заболяването, очаквана по-кратка продължителност на живот и данни за множество хипогликемии.