Не е далеч времето (50-100 години максимум) когато ще можем да ядем каквото си искаме и да не пълнеем благодарение на едно хапченце или на това ,че още преди да се родим са ни махнали гените, причиняващи бавен метаболизъм. Някои хора могат да ядат каквото поискат и да не пълнеят. Точно тези хора трябва да бъдат изследвани и гените им да бъдат имплантирани на останалите.

Бъдещето е на фармацевтичните и генетичните решения - изнамиране на фармакологични способи за инхибиране на действието на храносмилателните ензими, чревната резорбация и производството на храносмилателни сокове с цел да се постигне дозозависимо ограничаване на усвояването на приетите с храната калории до 90%. Малка ,но значителна крачка в това отношение е препаратът Орлистат. Трябва да се открият и гените отговорни за трупане на мазнини запаси и да се премахват от бъдещите ембриони.

Метаболитния синдром предизвиква пикове в кръвната захар. Това от своя страна предизвикава нарушаване функциите на хемоглобина да пренася хранителни вещества и може да се окаже, че преяждаш, а организма гладува. За производството на хемоглобин организма се нуждае от желязо и най - вече от хлорофил. Това освобождава калий, който частично подпомага запазването на калция. И подобрява метаболитния синдром. Излишъците от калции с изкуствен произход може да доведе до ускорено стареене на мозъка.