Нистагъмът може да се класифицира според различни показатели. Това, което е еднакво за всички видове трептене на очите е, че се съчетават бавни с бързи движения на очните ябълки. Според времето, в което се е появил, се разделя на вроден и придобит.

 

Вроденият нистагъм се появява между 6-месечна и 3-годишна възраст. Неволевото движение засяга и двете очи. Не се знае точната причина за появата на вродената форма, но се предполага, че нистагъмът е унаследен от родителите. Децата не виждат предметите „трептящи”, а по-скоро имат замъглено виждане.

 

Придобитият нистагъм се появява в резултат на съвкупност от причини. За разлика от децата, при възрастните се съобщава за „трептене” на зрителното поле. Според посоката, в която се движат очите, състоянието се дели на вертикален, хоризонтален и ротаторен нистагъм (с въртеливи движения). Ако очите започнат да трептят в спокойно положение се нарича спонтанен нистагъм, а ако е предизвикан от движение на тялото (например клатене на гавата) се нарича провокиран нистагъм.

 

Класификациите са много, но преди всичко трябва да се прави разлика между патологичен и физиологичен нистагъм. За физиологичен се говори, когато няма увреждащо влияние върху организма. Той се стреми да напасне очите на условията, в които се намира тялото ни. Този тип нистагъм се нарича оптокинетичен. Той се появява, когато например се движим в някакво превозно средство и гледаме през прозореца. За да може образът да се задържи в ретината, на мястото, където се вижда най-ясно, очите започват неусетно за нас да трептят. Физиологичен нистагъм има и по време на бързата фаза на съня. Причините за появата, както на вродения, така и на придобития нистагъм не са съвсем изяснени все още.