Имунитетът, може да се каже, е защитата на организма от околния свят. Не по-малка е ролята му и за предпазване от процесите на автоагресия в тялото. Правилното функциониране на имунните механизми е от първостепенно значение за здравето на човека. Знаейки това, на пръв поглед бихме се учудили, че при редица състояния се налага медикаментозно блокиране на този имунитет. Това обаче има своята медицинска обосновка.

След трансплантация на органи и тъкани е нужно блокиране механизмите на тяхното отхвърляне. Това принципно е естествен процес, но в тези случаи е нежелателно да се случва. Използват се след трансплантация на бъбреци, черен дроб, сърце, костен мозък и т.н. В тези случаи те се прилагат цял живот по различни схеми и за жалост водят след себе си и до редица други последствия.

Друго приложение на тази група лекарства е при остри и хронични автоимунни заболявания. Такива са ревматоидният артрит, васкулитите, авоимунни анемии, левкемии, лимфоми, хронични гломерулонефрити, автоимунни хепатити, лупус и т.н. С имуносупресорите се потискат острите пристъпи и се прилагат като поддържащо лечение през останалите периоди. Дават се самостоятелно или като комбинации от различните средства. Не е задължително приемането им цял живот, а това се преценява според състоянието на болния.

Основни имуносупресори, които се прилагат: