Антихипертензивно лечение – колко вида има?

Високото кръвно налягане е широкоразпространен проблем в целия свят, като това важи в пълна сила и за нашата страна. Съществуват обаче сериозни дискусии за лечението ѝ. Спорове могат да възникнат по въпросите кога да се започне то, колко и какви медикаменти да се използват, какви изследвания и манипулации да се провеждат, кога да се приеме, че хипертензията е “злокачествена“ и т.н. Въпросът е дискутабилен защото освен да се следват стъпките, посочени в международните гайдлайни (правилници), те трябва да бъдат съобразени и с конкретния пациент. Видовете лекарства трябва добре да се познават и от лекарите, но и от пациентите, защото те имат особености, които трябва да се отчитат.

Основните медикаменти, които се използват за плавно и най-често продължително понижаване на кръвното са диуретици, инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ инхибитори), Ангиотензин рецепторни блокери (АР блокери), калциеви антагонисти, бета блокери. Според степента на хипертонията, възраста на болния, наличието на продружаващи заболявания се преценява кой или кои медикаменти да се изпишат. Много често се започва с диуретик, бета блокер или АСЕ-инхибитор, но прогресита на болестта налага и комбинации. При специфичните хипертонии (бременни, хормонални проблеми и други) се спазват коренно различни схеми.

Важно е да се знае, че има правила при смесването на медикаментите, както и забранени комбинации. Например лекарствата със сходен механизъм на действие (върху ангиотензин конвертиращия ензим) е хубаво да не се смесват. Сходен е въпросът с диуретиците, като те трябва да се използват с повишено внимание. Има и специфични странични нежелани ефекти, които ако се появят, се налага спиране на лекарството. Пример за последното е сухата кашлица при калциевите антагонисти.

Спешните антихипертензивни средства, или лекарствата, които се прилагат за бързо сваляне на кръвното, са част от описаните. Пример за такова средство е клонидинът, който спада към групата на алфа-2-адренергичните агонисти. Те имат по-бърз ефект, но и малка продължителност на действие. Не са препоръчителни за трайно лечение, тъй като водят до големи колебания в налягането. Те могат да се използват самостоятелно или в комбинация с други медикаменти.

В повечето случаи, дори да е имало трудности при избирането на лекарствата за кръвно и техните дози, се достига до определена схема. Тя е задоволителна за нуждите на болния за известен период и се изменя, ако настъпи прогресия на болестта или някакви външни фактори се намесят. Такива са поява на други хронични заболявания, включване на нови лекарства, налагане на оперативни намеси, бременност, кърмене, старческа възраст. Остри инфекции също често водят до колебания в кръвното, които трябва да се балансират. Хормоналните проблеми, освен че самостоятелно могат да доведат до високо кръвно налагане, могат и да влошат вече съществуващ подобен проблем, както и лечението му.

Още за антихипертензивното лечение може да прочетете в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase