Игликата е голям род многогодишни растения, цъфтящи от февруари до края на май, като основните представители в България се наричат Primula veris и Primula officinalis, а на запад, към границата със Сърбия, се намира и подвида Primula veris macrocalyx.

 

Растенията от рода Primula се използват в традиционната кухня и медицински практики на много народи. В испанската кухня, те са популярна добавка към салати, а в английската – добавка към вино и оцет. В народномедицинските практики, извлеци и настойки от игликата се използват за отхрачване при бронхите, смята се, че имат свойствата и на диуретик и засилват стомашната секреция. Могат да успокояват нервната система.

 

След химичен анализ на билката се оказва, че тя съдържа изобилие от тритерпенови сапонини като примулувата киселина в корените си и високи количества флавоноиди в листата и цветните си части.

 

Сапониновите съединения в растението имат защитен ефект за тях, отблъскат пасящите животни и предотвратяват развитието на гъбични и бактериални инфекции. При човека имат предполагаеми ползи за храносмилателната система. Единствените налични данни за ефекта на сапонините от това растение са от изследване от 2009 година, в което се твърди за някои ползи за човешкото здраве, но съзнателно се пропуска факта, че завишеният прием на сапонини се свързва с токсично натравяне на организма. Поради това се съветва избягване на консумирането на кореновите части на билката.

Листата и цветните части, които най-често се използват за направата на билкови чайове са богати на флавоноиди – три класа кетон-съдържащи съединения, с ясно изразени антиоксидантни, противовъзпалителни и антибактериални свойства.

 

 

Пълна версия Нагоре