Без медикаментозна терапия няма как да се повлияе артериалната хипертония. Но правилното хранене и добрата физическа активност могат, допълнително с лечението, да помогнат за регулиране на кръвното налягане. Статистиката показва, че над 400 000 българи са с артериална хипертония. Но има и много хора, които са с недиагностицирано заболяване или пък са в прехипертонично състояние. Тази тревожна статистика е свързана с големите мащаби на затлъстяването и наднорменото тегло на населението в България – с наднормено тегло са 60% от хората над 18-годишна възраст, 20% са със затлъстяване. Така че много често хипертоникът е и пълен. Затова една от първите препоръки на кардиолозите към пациентите с артериална хипертония е промяна на начина им на живот, включително редукция на теглото. Световната здравна организация препоръчва плавно намаляване на теглото – от 5 до 10% в рамките на шест месеца. Защото много проучвания показват, че редукцията на теглото с 1 кг води до намаляване на кръвното налягане с един живачен стълб. 

 

 

В световен мащаб две са най-изследваните диети за превенция и лечение на артериална хипертония и сърдечносъдови заболявания. Това е DASH диетата (диетологичен подход за спиране на артериалната хипертония) и средиземноморската диета. Средиземноморската диета съдържа изобилие от растителни храни, минимално обработени, предимно сурови, пресни плодове, зехтин, млечни храни, пиле, риба в ниски до умерени количества, по-малко от 5 яйца за седмица, червени меса – рядко, вино в ниски количества – 1–2 чаши дневно за мъже, 1 чаша за жени. 

 

Винаги при артериална хипертония се препоръчва диетологичен подход, който включва на първо място увеличаване консумацията на плодове и зеленчуци. Те трябва да са минимум 400 г дневно, за да набавят необходимите витамини, минерали, целулоза и други вещества, които имат значение за здравето на сърцето и на цялата сърдечносъдова система. Приемът на фибри чрез плодовете и зеленчуците и пълнозърнестите храни трябва да е над 25 г дневно. 

 

Препоръчва се също консумация на зърнени храни и ядки. Американската диетологична асоциация е установила, че са необходими 20 броя сурови бадеми всеки ден като междинна закуска. Така се профилактират сърдечносъдовите заболявания. В България се консумират много орехи и за нашите условия 20-те ядки може да са орехови, но би могло да се вземат и бадеми. Ядките трябва да са сурови и да не са солени. При термичната обработка се губи съдържанието на есенциални мастни киселини, които дават здравословния им ефект, а ненаситените мастни киселини са много важни за състоянието на сърдечносъдовата система. 

 

Третата препоръка е консумация на растителни мазнини, по-малък прием на наситени мазнини от животински произход и най-вече по-ниска консумация на червени меса и колбаси. Препоръката за най-много 2–3 пъти седмично месо е на базата на данните, че честата консумация на червени меса би могла да увеличи риска от ракови заболявания, както и високото съдържание на насителни мастни киселини, които увеличават атерогенния риск.

В последните години много се говори за спазване на традициите в храненето. На Балканите например характерната растителна мазнина, която се използва, е слънчогледовото олио. Ето защо бих препоръчала хипертониците у нас да използват слънчогледово олио, което не отстъпва по хранителни качества на зехтина. Освен това диетата трябва да е достъпна за хората, защото не всеки може да си позволи качествен зехтин.