Най-съвременното и логично обяснение е, че звукът наподобяващ пукане на малки балончета всъщност идва именно от малки балончета.

 

Ставите на пръстите, китките, раменете, врата и някои други се наричат синовиални или свободно подвижни стави. Те са най-гъвкавите стави в тялото. Пространството между две кости, свързани чрез ставата, е изпълнено с т.нар. синовиална течност. Тя съдържа множество дълги, смазващи молекули като хиалуронова киселина и лубрицин (протеогликан 4). 

 

Синовиалната течност е сходна по структура с яйчния жълтък. Основната ѝ задача е да омекотява търканията между костите, като им позволява да се приплъзват, вместо да се трият. Тя съдържа и фагоцити – клетки, очистващи течността от хлущялни или костни отпадъци, попадащи в течността. Именно синовиалната течност е отговорна за пукащия звук на ставите.

 

В течността са разтворени много газови молекули. Хората, пукащи пръстите си знаят, че за да получат удоволетворение от действието, трябва да разтегнат ставата една идея повече от нормалния и диапазон. Когато това се случва, костите в ставната връзка се раздалечават. Пространството в ставната капсула между тях става по-голямо, но количеството на синовиална течност остава непроменено. Това рязко понижава налягането над течността и разтворените в нея газове излизат от течната фаза, образувайки газови мехурчета. 

 

Сходен пример: при отваряне на бутилка с газирана напитка, разтворения в течността под налягане въглероден диоксид моментално реагира на промяната в налягането, отделя се газ и се образуват балончета.

 

Вътре в ставата, преминаващите от една фаза в друга молекули образуват мехурчета, а рязкото им събиране в по-големи газови балони, поради бързината на реакцията, произвежда специфичния звук „пук“.

 

Тези газови балони не са устойчиви – под възвърнатото налягане на ставата бързо се разтварят обратно в течността. Но докато това се случи минават поне 10-20 минути, през това време не може да чуе отново пукащия звук, дори при силно разтягане на ставата.