Херпес зостер вирусът принадлежи към семейството на херпесните вируси (от гр. herpes – пълзящ). Характерно за инфекцията е, че тя е силно заразна – до 90% от контактните развиват варицела (при първа среща с вируса), а при 10-20% от преболедувалите инфекцията се реактивира с развитието на херпес зостер.

Водеща специфична характеристика на херпесните вируси е способността след преболедуване да остават в латентно (скрито), но продължително носителство. При определени състояния е възможно да настъпи реактивиране на инфекцията и съответно развитие на съответната клинична картина.

Вирусът се предава от човек на човек, като входна врата за навлизане в организма са горните дихателни пътища и конюнктивата. Механизмът на предаване е въздушно-капков (инхалация на аерозоли от инфектирани секрети при говор, кашляне, кихане) и контактно-битов от непосредствено заразени предмети. Вирусът е слабо устойчив и бързо загива извън организма.

Попаднал в организма, той се размножава и чрез кръвта достига до лимфните съдове, слезката и черния дроб. От тях той преминава отново в кръвта и достига до кожата и лигавиците, където води до появата на обрив. От кожата по сетивни нервни влакна, вирусът достига до структури в гръбначния мозък, където остава в латентно състояние – под формата на носителство, без да може да бъде елиминиран от имунната система.

При някои състояния или заболявания е възможно реактивиране на вируса. В повечето случаи това се става години и дори десетилетия след първата среща с него.

Активиране на вируса може се наблюдава често по време на острата фаза на някаква друга инфекция, както и при обострянето на някои хронични заболявания. Наличието на стрес, както и недохранването също са предпоставки за реактивиране на вируса и съответно развитие на херпес зостер.

Пациенти с рак, както и имуносупресираните (с потисната функция на имунната система), също са предразположени към по-честа изява на вируса. Причината за намалената имунна резистентност могат да бъдат някои инфекциозни причинители – ХИВ вирусът, причиняващ СПИН, терапия с имуносупресори, вродени имунни заболявания и други.

Приемът на някои медикаменти също може да активира латентните вирусни огнища. Такъв ефект е доказан при терапия с препарати, съдържащи арсенови съединения. Освен това прилагането на лъчетерапия и/или химиотерапия при някои злокачествени заболявания също може да бъде тригер за изява на херпес зостер.

Научни изследвания показват връзка между повишеното количество на калций в кръвта и по-често реактивиране на херпес зостерната инфекция. Дори един от първите симптоми...

Пълния текст може да намерите на този линк към Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: