На 25 ноември, този петък, от 9.00 ч., в София Хотел Балкан ще се състои III Национална конференция по персонализирана медицина, организирана от БАПЕМЕД. Основната тема на конференцията е „Персонализираната медицина и нейното място в Националната здравна стратегия“. Ето какво ни сподели г-жа Анета Пиперкова за ползата от персонализираната медицина при лечението на пациентите и за системата на здравеопазването. 

 

 

Не бих искала да се ангажирам с конкретна цифра на лекарствата за прицелна терапия, тъй като динамиката е голяма и считам, че бройката не е толкова важна. Важното е, че лекарите в България и респективно пациентите, през последните няколко години могат да се ползват от иновативни медикаменти за прицелна терапия. Благодарение на иновативните компании във фармаиндустрията, новорегистрираните продукти стават достъпни на българския пазар само в рамките на 2-3 години. Факторите, които влияят на това дали едно лекарство ще бъде достъпно до пациентите и прилагано в терапевтичната практика, са: регистрационният статус, реимбурсният статус и осигуряването на съпътстващата диагностика за пациентите. Когато тези три фактора са на лице, всеки здравноосигурен пациент има равен шанс за достъп до най-подходящата за него терапия.  Броят на пациентите, лекуващи се с такъв вид медикаменти у нас, е около 2000 годишно.

 

Трудно е да се цитира конкретна цифра, тъй като липсва формален процес за събиране на тези данни. Тази бройка нараства с повишаване на информираността и приложението на персонализираната медицина на практика, с разширяването на портфолиото от таргетни лекарства и с откриването на нови биомаркери, подобряване на чувствителността на реактивите, разширяване на обхвата на методите,  използвани при диагностичния процес.

 

 

Около 70% от всички прицелни терапии в областта на онкологията са достъпни или стават достъпни за здравноосигурените лица в България в рамките на няколко години от тяхното регистриране, като в онкологията лечението на пациентите се поема от НЗОК на 100%.

 

През последните три години средногодишно около 130 млн. лв. се реимбурсират за персонализирана терапия от НЗОК. Сумата за 2015 г. нараства с около 20 милиона лева. Приблизително 14 млн. лв. са средствата за съпътстваща диагностика. През 2016 г., при запазване на средногодишния възходящ тренд, се очаква разходите на НЗОК за персонализирани терапии да надхвърлят 185 млн. лв. 

 

Засега повечето лекарства за персонализирана терапия са в онкологията, но постепенно навлизат решения и за хепатит С, някои редки болести (муковисцидоза), фамилна хиперхолестеролемия, различни метаболитни и неврологични заболявания, ревматология и т.н. Около 40% от новоразработените лекарства са с потенциал за приложение в персонализираната медицина, като онкологията запазва своето водещо място - над 70% от новите лекарствени продукти са в онкологията. Тази тенденция ще се запази, като се очаква 69%-но увеличение в броя на лекарствените продукти за персонализираната медицина през следващите 5 години, а инвестициите в тази сфера се очаква да нараснат с около 30%.

 

 

Налагането на персонализираната медицина в практиката означава гражданите да плащат по-малко и да прекарват по-кратко време в болниците. Означава също, че пациентите ще могат по-дълго време да бъдат работоспособни, да имат добро качество на живот, генерирайки по този начин приходи, вместо разходи. В същото време, пренасочването към превантивна медицина ще намали още повече разходите.

 

Абсолютната стойност на лечение с таргетна терапия е все още по-висока, спрямо цената на конвенционалното лечение. Концептуалната разлика е в подхода, възприет в масово прилаганата медицинска практика за избор на лечение и подхода, възприет от персонализираната медицина. Разликата се основава на предварителна оценка за терапевтичния резултат от едно или друго лечение, базирана на резултатите от съпътстващата диагностика. Персонализираната медицина може да предложи по-високи резултати и в същото време потенциално спестяване на ненужни разходи. Икономическата ефективност при приложение на персонализирания подход в медицината в световната практика е очевидна.

 

По данни на Коалицията по персонализирана медицина спестяванията от прилагане на прицелна терапия при пациенти с метастатичен карцином на дебелото черво са около $64 000 000 годишно, в случай, че за пациентите се приложи генетичен тест с цел прецизиране на терапията; 34% редуциране на разходите при прилагането на химиотерапия се наблюдава при случаите на рак на гърдата, ако се приложи генетичен тест на тумора преди започване на лечение; приблизително 17 000 инфаркта могат да бъдат предотвратени чрез молекулярно-диагностично изследване, даващо насоки за прецизно дозиране на антикоагуланти.