Скелетните мускули представляват 40-50% от масата на тялото ни и са активната част на опорно-двигателната система. Отделните скелетни мускули варират по размер, форма и организираност на влакната, които ги изграждат. Залавянето на всеки мускул става за две съседни кости и чрез своето съкращение той приближава или отдалечава тези кости една от друга. Съкращението на скелетните мускули е волево, под действието на импулси възникнали в кората на главния мозък.

 

Мускулът притежава тяло, сухожилия и фасция. Основна градивна единица на тялото е напречнонабразденото мускулно влакно, което всъщност представлява дълга и тънка многоядрена клетка, често с дължина над 1 см. (а понякога дори 12 см.). В цитоплазмата на тези клетки се намират белтъчни влакънца наречени миофибрили, с чиято помощ се осъществява съкращението на мускула. 

 

Всяко мускулно влакно е опаковано с обвивка от съединителна тъкан наречена ендомизиум. Така обвитите вече мускулни влъкна, се групират и образуват снопче наречено фасцикулус. Около него се разполага фиброзна обвивка (перимизиум), която обгръща и предпазва мускулните влакна. Събрани заедно, много фасцикулуси се обгръщат от следващата съединителнотъканна обвивка, наречена епимизиум. По този начин се образува скелетния мускул, често изграден от стотици, а понякога дори хиляди мускулни влакна. Сред мускулните влакна преминават множество кръвоносни съдове и нерви, които обезпечават изхранването и инервирането на мускула.