Астигматизмът е често срещано нарушение на зрението. То спада към т.нар. рефракционни аномалии (рефракция - пречупване). Най-често се получава поради неправилната форма на роговицата (частта от най-външната обвивка на окото намираща се пред ириса, прозрачна, с огледална повърхност и притежаваща свойството да пропуска, пречупва и отразява светлината) и по-рядко поради проблеми с лещата на окото.

 

Тази нарушена форма на роговицата или на лещата не позволява правилното пречупване на светлината. В резултат на това образът на предмета, който се наблюдава, без значение дали е наблизо или надалеч, се формира размазан, раздвоен или има сянка около него.

 

В повечето случаи астигматизмът е вроден, но може да се причини и при травма, операции на очите, кератоконус (заболяване, при което роговицата изпъква, става по-тънка, по-грапава). Ако астигматизмът е малък, то той се компенсира и когато човек гледа с двете си очи, може и да не усети промяна в зрението си. Ако обаче е по-висок, се забелязва проблем с фокусирането.