Във всички случаи обаче, трябва ясно да се определи за какъв точно тип „световъртеж” става въпрос, за да се насочи диагнозата в правилната посока и да се вземат навреме съответните мерки.

 

Възможността за запазване на равновесие и стабилност по време на седене, ходене и движение въобще се дължи на вестибуларния апарат, който се намира във вътрешното ухо. Той служи като рецептор, който улавя промените в позицията на главата при нейното движение. Информацията се предава по нататък в мозъчния ствол и малкия мозък, които съответно координират последващите реакции за запазване на равновесието.

 

Именно наличието на тези две звена – периферно, което представлява вестибуларния апарат и свързания с него вестибуларен нерв и централно, което описва съответните мозъчни структури, възприемащи и контролиращи сигналите от периферията, налага разграничаването на два основни типа световъртеж – с централен и периферен произход.