За да си осигурят послушание родителите и да получат каквото искат от децата, или от загриженост за тях и добруването им, си служат често с принуда и наказания. Добре е да разграничим два основни подхода – на въздействие върху детето с принуда, заплахи, наказания и награди с цел да се промени неговото поведение, и сътрудничество и работа заедно с детето, като уважавам неговите и моите потребности като родител и заедно търсим работещи решения и за двамата.
Наказанията могат да са най-различни, от най-тежките телесните, които учат, че агресията е приемлива, до устни заплахи, отнемане на привилегии и любими неща, изгонване в друга стая и др. Въпреки, че наказанията работят за постигане на целта в момента, те имат само временен ефект, докато наказващият родител е наоколо. Проблемът е че, те единствено могат да променят поведението, но не и личността на детето, неговите мотиви и ценности. Затова се налага да се използват все по-тежки наказания и няма реална промяна в ситуацията.
Когато често се използват наказания, проблемите не само, че не се решават, но и се влошават. Деца, които са много наказвани вкъщи, компенсират с лошо поведение в училище и извън дома. Колкото повече наказваш някого, толкова повече яд трупа той в себе си и се влиза в един порочен кръг.
Наказанията водят до научаване на тревожни уроци за живота. Наказанието е упражняване на надмощие върху детето, за разлика от сътрудничеството и оказва влияние върху крехката ценностна система на детето. То се научава, че ако не харесваш някой, трябва да направиш така, че да му се случи нещо лошо, докато не отстъпи. „Направи това, или аз ще ти направя онова“. Децата, които наричаме „проблемни“, много добре са усвоили този урок, именно от възрастните.
Наказанията изкривяват взаимоотношенията родител-дете. Когато родителят налага правилата и наказанията от неспазването им, едва ли за детето той има образа на любящия родител, а по-скоро на надзирател, тъй като се нарушава грижовната връзка, необходима за развитието на детето.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
fallback
fallback
fallback
Коментари Напиши коментар
12
Анонимен
преди 7 годиниТребе си шамар зад врато и да се научат на къщна работа. На 10 г повечето не могат да си намажат една филия с малко и лютеница, а на 14-5 едно легло не си оправят. Ама... родитеска закрила-мечешка услуга.
11
Анонимен
преди 7 годиниДетето трябва да се научи да се труди. Полагане на усилия последвано от награда. След това трябва да има респект от родителите и страх от баща си. Уважение към чуждите хората и собствеността им. Категорично не съм съгласен със статията. Добре е автора да представи колко деца е отгледал и докъде са стигнали в живота.
10
пепа
преди 7 годиниПрочетох статията но не разбрах, какво предлага авторът. Празните дрънканици - кое е правилно и кое не, доведе до появата на няколко поколения, които са безобразни. Прекаленото толериране и "пазене" на детската психика, доведоха до "производство" на непригодни поколения за съвременния живот. Стократно се увеличиха самоубийствата на млади хора. Драги психолози, замислете се за това.