Експертът по сексуално здраве от Университета на Нов Южен Уелс, Австралия Жулиет Ричърс изследва темата относно това дали е нормално да не правим секс или да не се интересуваме от него.

 

Ричърс обяснява, че хората, които не изпитват нужда да правят секс, се възбуждат рядко или никога. Те могат да не правят секс с дни, седмици, месеци или дори години. Други в тази ситуация започват да стават раздразнителни, разсеяни, нещастни, когато се въздържат сексуално дори само няколко дни.

 

Някои хора имат интерес към секса, когато до тях има партньор, но няма ли такъв, сексът не им липсва. 

 

Сексуалният интерес идва и си отива с течение на времето. Той може да изчезне, когато сме болни или стресирани, макар някои да го използват като начин да освободят стреса. Много родители на малки деца често предпочитат да си осигурят сън, за сметка на секса. При мнозина интересът към секса започва да избледнява в по-късна възраст, но е възможно да се възобнови в една нова връзка.

 

В брака хората понякога може да се чувстват сякаш са длъжни да удовлетворяват сексуалните нужди на своя партньор и така сексът може да се превърне в задължение и по този начин да се „изпари“ и желанието за него. 

 

Има и такива, които нямат интерес да правят секс с други хора, но имат либидо, чувстват възбуда и продължават да маструбират. Някои от тези хора имат черти в характера си, характерни за аутистите. 

 

Жулиет Ричърс допълва, че идеята, според която сексът трябва да носи наслада и да продължаваме да го правим до старостта, битува сравнително отскоро.