Според Оксфордския английски речник, думата за първи път се появява във вестник Торонто Дейли Стар на 5-ти април 1947г. като заигравка с Анонимните алкохолици: „Ако страдате от неконтролируемо желание да работите, свържете се с Анонимните работохолици и променените ви работни навици ще ви върнат към обичайното щастливо безделие.“

 

Въпреки че понятието „работохолизъм“ има по-скоро негативна конотация, понякога се използва и от хора, които чрез него изразяват силната си страст и стремеж към изграждането на кариера в съвсем позитивен аспект. Живеем във време, в което на много хора им се налага да заработват някой и друг час отгоре, за да успяват да издържат семействата си. Много често и на тях се лепва етикетът „работохолик“. Не бива да бъркаме работохолизма с усърдната работа.

 

Работохолиците страдат от непреодолимата потребност да бъдат заети непрекъснато до такава степен, че дори поемат задачи, които не са тяхна отговорност или на практика са безполезни. Често обаче работата ги изцежда изцяло и не им носи радост и удовлетворение. Работохолизмът в негативен план се свързва с пренебрегване на семейството, социалните контакти и дори собствените си потребности за сметка на времето, прекарано в работа. Хората, които са считани за работохолици, обикновено губят представа за времето – волно или неволно. Например често смятат, че са прекарали само 30 минути в работа, а всъщност се оказва, че са минали часове. Във физически аспект работохолиците често страдат от хронична умора, различни заболявания, причинени от стреса, нервност, безсъние, депресия, професионално прегаряне.

 

В най-общ план работохолизмът има психологически корени.