Когато говорим за придобити очни заболявания, с най-голяма честота сред децата са конюнктивитите и инфекциозните заболявания изобщо. Те могат да засягат конюнктивата, придатъците на окото и да се изразяват също в добре познатите ни „ечемици“. При тях по-рядко страда роговицата, ирисът или ретината.

 

Обичайно се срещаме с алергичните конюнктивити, след които се нареждат вирусните и бактериалните такива. Тук, за жалост, профилактиката е доста трудна и всяка грипна епидемия е свързана и с епидемия от конюнктивит. Най-общо, за да не се случват конюнктивитите, детето трябва да бъде предпазвано от настинки и общуване с твърде много свои връстници, особено ако е обявена епидемия, защото яслите и детските градини са основен „развъдник“ на инфекциозни заболявания. Все пак в 90% от случаите, вирусите преминават през горните дихателни пътища и конюнктивата. Понякога дори още преди кашлицата се появяват слъзните секрети или залепването на клепачите и миглите сутрин, което е индикация за появата на конюнктивит. Припомням, че той винаги е двустранен – дори да започне от едното около, до няколко дни се разболява и другото.

 

Тъй като повечето родители трябва да работят, няма къде другаде да оставят децата си освен в детси заведения се налага грижите за състоянието на имунната система на децат да са колкото се може по-обстойни.

 

Друг съществен дял заемат травмите поради незнанието на децата и неглижиране от страна на родителите, които често допускат малките да играят с остри, режещи или изгарящи предмети. Най-честите виновници са химикалките, моливите, пергелите или пръчки, с които децата обичат да се „дуелират“, но това не е всичко. Само от личната си практика бих могъл да направя „музей“ на нещата, които е трябвало да изваждам от детско око – кламери, скоби, част от нож за графика и прочие.