Измислянето на истории – игра или идентичност?

Субективна истина или измислена реалност? В някои случаи, тези две понятия могат почти да се припокриват, в други - да бъдат безкрайно далечни едно от друго. Понякога обаче, разминаването между обективната истина и измислицата е очевидно. В тези случаи, медицината има своите наблюдения и разграничава норма от патология по отношение на истинността на споделяната информация.

Закрепването на измислицата като патологичен модел в поведението на даден човек се нарича фантастична псевдология или митомания. Разликата между "нормалните" епизодични измислици и митоманията е, че последната се е превърнала в начин на съществуване чрез изфабрикуване на фантастични лични истории, които се разказват на обкръжението.

Какво е характерно за фантастичната псевдология?

Историите, които се разказват са изключително заплетени, дори нелепи, но винаги са на границата между разобличаващата фантастика и приемливата възможна житейска реалност.

Наблюдава се тенденция в историите лицето да бъде или "герой", или жертва на обстоятелствата.

Историите се измислят не от страх, нито с цел облагодетелстване, не са провокирани и идват отвътре. В контекста на живота на лицето и ситуациите, в които си измисля, поведедението на страдащите от митомания изглежда безсмислено.

Целия материал за измислянето на истории и идентичността може да прочетете на Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase