В кръвта циркулира огромно разнообразие от антитела и от клетки, способни да ги продуцират. Някои от антителата са специфично насочени към повърхностни антигени на инфекциозни причинители. Други са насочени към еритроцитни антигени, които не са представени в конкретния индивид. Трети са активни спрямо собствени антигени. Това са автоимунните антитела. Изпуснатият контрол върху автоимунните антитела е в основата на отключване на автоимунни заболявания.

Всеки човек нормално притежава в кръвта си т. нар. студови аглутинини. Това са антитела, които имат потелциала да предизвикат разрушаване на собствените еритроцити при излагане на ниски температури и спадане на температурата на кръвта под определено ниво. За постигане на хемолитичен ефект, обаче, антителата трябва да са или в голямо количество, или, ако са в ниска концентрация, оптималната температура на кръвта за осъществяване на тази реакция трябва да бъде около 4 градуса.

Нормално студовите антитела са в изключително ниски концентрации в кръвта. При някои патологични състояния обаче, те се повишават. Понякога не може да се определи конкретната причина за това повишаване. Тази форма на студовоаглутининовата болест се нарича идиопатична.

В други случаи отключващият фактор е ясен. Например, при генетична предразположеност за автоимунна хемолитична реакция, такава реакция може да се отключи след прекарана микоплазмена пневмония или инфекциозна мононуклеоза. Инфекциозните заболявания могат да са пусковият механизъм за поликлонален имунен отговор, с който се повишават и студовите аглутинини.

Повече за анемията и връзката ѝ със студа може да прочетете на Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор:

• студ
• анемия
• пневмония
• автоимунни заболявания
• хемолитична анемия