Във времена на индивидуализъм и самовглъбеност въпросът за нарцисизма е особено актуален. 

Психоанализата разделя нарцисизма на здравословен и патологичен. Понякога имагинерната граница между тези две състояния е толкова тънка, че нашата представа се размива между установените рамки на нормата и патологията.

Възприето е, че повечето хора притежават практична доза здрав нарцисизъм. Това е необходимото минимално самоуважение, вяра и познаване на собствените качества, позволяващи на личността да върви по пътя си без да бъде потискана от осъзнатите трудности и обективни пречки в реалността.

Здравият нарцис има стабилна, зряла и реална представа за себе си. Той се уповава на истинските си способности и работи върху усъвършенстването на осъзнатите си качествата, за да направи реалния си образ отговарящ или приближаващ се до идеалните му представи за него.

С други думи, той има реална самооценка на своята стойност и дори да преувеличава това, до което може да стигне, не го изживява нереално в настоящето.

Смята се, че нарцисизмът нормално се заражда още в детството. Тогава детето изгражда представата за своя образ. Детската представа е преувеличена и не е стъпила на практична здрава основа. В тези ранни години от личностното развитие детето се сблъсква с първите разочарования, откази и трудности.

Ако детето не усети здравата опора на родителите зад гърба си, то трудно би осъзнало правилно грешките и способностите си и, за да избяга от враждебната действителност, е възможно да обърне взора си към продължаващо идеализиране на своята личност. Така, неуспехите стават приемливи, защото вината за тях се проектира върху другите.

Повече за нарцисизма може да прочетете на Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• нарцис
• нарцисизъм
• психиатрия
• психотерапия