Най-често се трансплантират бъбрек, черен дроб и сърце, но с напредъка на медицинската наука все по- често се присаждат бял дроб, здстомашна жлеза, тънки черва. Тъкани като корнея, сърдечни клапи, кожа и кости също могат да бъдат предмет на донорство.

 

Повишаващата се ефективност на трансплантациите означава, че все повече хора могат да разчитат на този метод на лечение, но в същото време е ясно, че относителният дял на донорите намалява. Това е проблем за всички държави развиващи трансплантационни програми.

 

За някои хора това означава чакане, понякога с години на подходащ орган и подлагане на трудно и мъчително лечение. Много често болни умират преди да се появи подходящият за тях донор.

 

Всеки дееспособен български гражданин, както и чужденец, дългосрочно пребиваващ в Република България, има право приживе да изрази писмено несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки. Това става като лицето собственоръчно и в свободен текст попълни декларация, която предоставя на семейния си лекар. Семейният лекар на момента и в присъствието на лицето отразява волята му, като собственоръчно я вписва в здравноосигурителната му книжка на стр.33.

 

Ако липсва изразена воля на починалото лице и се обсъжда възможността за донорство, се иска съгласие от близките на починалия за взимането на органите, тъканите и клетките му за трансплантация. В много западноевропейски държави и САЩ съгласието за донорство се отбелязва в донорски карти или в свидетелството за правоуправление на МПС.

 

В световен мащаб съществуват многобройни обществени и държавни организации, чиято цел е разясняване, популяризиране и увеличаване на броя на хората готови да бъдат донори на органи и тъкани. Осъзнаването от обществото на ползите от донорство е ключ към спасяване, или подобряване качеството на живота на все по- голям брой болни.

 

В момента над 1200 души в България имат нужда от трансплантация на органи. Повече от 50 човека чакат за черен дроб и над 30 са чакащите за сърца. Има хора, които очакват трансплантации на бял дроб.