Докато човек наблюдава как някой се прозява, той прави същото сякаш в отговор. Тази реакция обаче не бива да се приписва на чувството на съпричастност. Ново проучване „предизвиква“ предполагаемата връзка между заразното прозяване и това да бъдем на същата емоционална вълна.

Заразното прозяване е добре документирано и се появява в отговор, когато някой види, чуе или помисли за прозявка. По-различно е от спонтанното прозяване, което се свързва с чувството на умора или отегчение.

Някои проучвания в областта предполагат връзка между прозяването и чувството на съпричастност, но нов научен труд открива, че заразното прозяване може да намалее с възрастта, а освен това не е чак дотам силна връзката му с емпатията, умората и нивата на енергия.

Изследователите от Duke University в САЩ стигат до заключенията, след като записват 328 участници в добро здраве, докато гледат видео, в което хора се прозяват. Някои от доброволците се оказват по-податливи към заразно прозяване от други. Броят прозявки на човек варира от нула до 15.

Установява се, че възрастта е единственият независим фактор, който оказва съществено влияние върху заразното прозяване. Колкото по-голяма е възрастта, толкова по-малко вероятно е даден човек да се прозява, докато гледа видеото. Въпреки това обаче, тя обяснява само 8% от различията в реакцията на участниците, допълват изследователите.

Констатира се още, че заразното прозяване е по-рядко срещано сред хората с аутизъм или шизофрения. Експертите смятат, че задълбоченото изучаване на заразното прозяване може да допринесе за разбирането на тези заболявания.

Данните от проучването са публикувани в сп. PLOS ONE.

Повече полезна здравна информация може да намерите на Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• шизофрения
• аутизъм
• прозяване