Източник: БЛС

Д-р Цветан Райчинов е роден в София. През 1986 г. завършва Медицинската академия в столицата. До октомври 2007 г. е зам.-председател на Българския лекарски съюз, откъдето подава оставка. През януари 2009 г. е избран отново за зам.-председател на съсловната организация, а през октомври 2009 г. бе избран за неин председател.

 - Д-р Райчинов, на 7 април отбелязваме един много светъл празник - Деня на здравния работник. През последните години обаче уважението и вярата в медиците ни сякаш съвсем се стопиха, а "личен лекар" като че ли е вече мръсна дума. Защо?

Смятам, че цялото това неуважение към професията до голяма степен беше изкуствено насаждано през последните години и то не без помощта на медиите, за жалост. Казвам го не като упрек, а по-скоро като молба, защото средствата за масова комуникация не трябва да се поддават на политически влияния. Политиците винаги казват, че пациентите са в центъра на системата, но те имат предвид избирателите. Не се интересуват от пациентите, а от електората. От пациентите се интересуват само лекарите. Едните без другите не могат и обратно.

Лекарската професия е призвание и хората трябва да знаят, че медиците са водени от онзи така идеализиран образ на лечителя и не е редно точно към тях да се насажда неприязън в обществото. Ще цитирам думите на големия българин Стефан Данаилов: "Вярвайте на българските лекари, по-добри няма да намерите."

Няма и кой да дойде да лекува тук. Специалистите, които са останали, са точно тези идеалисти, за които говоря. Те се опитват да дадат всичко от себе си заради професията.

 - Възможно ли е тази негативна нагласа да се промени?

Възможно е. Когато българинът се излекува, той винаги казва: "Господ ме спаси". Разбира се, че Господ помага, но не е по-малка и ролята на лекарите. Хората трябва да са признателни на специалистите, макар медиците да не очакват благодарности. Това не е присъщо на професията. Никой не е станал лекар, за да получава признания, а заради идеята да бъде в помощ на болните. И нека пациентите знаят това и да имат доверие в нас, защото, ако не ни се доверяват, няма как да постигаме добри резултати. 50% от лечението е доверието на хората. Останалото е медицина.

 - Защо нашите медици избират да работят зад граница?

В анкетите, които сме провеждали, водещата причина за изтичането на кадри от страната е липсата на възможност за кариерно развитие.

Специализация, квалификация и растеж - това е главното. Условията в България са неадекватни за развитие - съществуват хиляди усложнения и се събират немалки такси от младите лекари. И то още в началото на кариерата, когато и без това им е достатъчно трудно, защото те все пак трябва да се прехранват, а обучението по медицина продължава цял живот и струва скъпо, учебниците и различните помагала също са много скъпи и изобщо всичко, което е необходимо, за да се развива човек в тази професия.

А отивайки например в Германия, младият лекар започва веднага работа на трудов договор и всички права, които той гарантира, със своевременен старт на специализацията и заплата между 2000 и 3000 евро.

Втората причина специалистите ни да предпочитат чужбина са лошите условия на труд. В българските болници липсва достатъчно добра апаратура и спокойна атмосфера, създаваща възможност на лекарите да се съсредоточат в работата си.

И на трето място, но не последно по важност, разбира се, е възнаграждението. Не може един млад човек, който иска да създаде семейство, да няма как да си осигури прехраната и битовите разходи. А на всичко отгоре някои от тях трябва и да плащат, за да работят.

Цялото интервю може да прочетете на Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase