Автор: д-р Мариела Даскалова - лекар-ембриолог и специалист по мъжки стерилитет

Донорството на репродуктивен материал е болна тема. В тази тема най-малко болни са болните хора, които имат нужда от репродуктивни клетки. На тема донорство обществото ни боледува протяжно, медиите ни се провалят на психотеста, институциите ни са глухи, слепи и неми, дори църквата ни понакуцва.

Мит № 1: Има нещо гнило в Дания!

През последните години чухме и видяхме какво ли не по адрес на донорите. То не беше трафик на яйцеклетки, то не беше „подмяна на генофонда“ (слагам го в кавички, защото е лишено от смисъл), то не бяха конспиративни теории, скрити камери и снимани в гръб проститутки... Сигурно трябва да имаш мозък на неандерталец, за да сравняваш жените-донори на яйцеклетки с кокошки носачки. Всъщност, да не обиждаме неандерталците. На питекантроп.
Реалността е съвсем различна. Има точни и ясни правила, приети и спазвани в нашата страна, аналогични на законите в останалите европейски държави. Даряването на сперматозоиди и яйцеклетки е законно и регламентирано, както и използването им за целите на асистираната репродукция. Контролът върху тези дейности е стриктен, заплащането на донорите е регламентирано, а обменът на гамети в рамките на Европа е стандартна практика. Всичко останало е плод на нечие болно съзнание.

Мит № 2: Колкото повече, толкова повече...

Всъщност много малка част от хората с репродуктивни проблеми имат нужда от донорски сперматозоиди, както и от донорски яйцеклетки. Но те са изправени пред жестоката реалност да зависят от милостта на друг човек, който с нищо не им е длъжен и от чието благородство да зависи шанса им да имат собствено дете. Не е нужно един проблем да засяга много хора, за да бъде сериозен. Напротив, мерило за зрелостта на едно общество е отношението му към маргиналните групи – бедните, онеправданите, болните, инвалидите, страдащите... И точно тази малка, натикана в ъгъла на безнадеждността, заклеймявана част от обществото има най-голяма нужда от разбиране и подкрепа.

Мит № 3: Лесно като детска игра.

Все по-често виждаме тезата, че да си донор на яйцеклетки е лесно, сякаш опростявайки един акт, се надяваме да привлечем повече хора. Ами не, не е лесно. Напротив, доста трудно е. На първо място, трябва да отговаряш на изискванията на закона – здрава жена на възраст от 18 до 34 години, с поне едно живо дете. После, трябва да преминеш през процедура на стимулация – инжекции всеки ден, прегледи, вземане на кръв, страничните ефекти на хормоналните препарати, после пункция с рисковете на всяка анестезия, както и рискове от оперативната интервенция. И накрая, но може би трябва да е на първо място, трябва да си над егоистичното, себеутвърждаващо чувство на превъзходство, защото никога няма да разбереш дали и на кого си помогнал. Донорите са анонимни, както и реципиентите и това, което един донор прави, остава в тайна дори за самия него. Това е чиста еманация на народната мъдрост – направи добро и го хвърли в морето.

Мит № 4: Бог е любов

Дядо ми беше свещеник. Помня го, макар да почина рано, едър мъж, с балкански черти, носеше расото с достойнство, при това в онези години, в които беше трудно да носиш расо, пееше в църковния хор и излъчваше мекота, душевна топлина и смирение. През годините, крачейки по пътя на науката, свързвах християнството с този спомен. Може би затова сега ми е трудно да разбера мнението на нашата православна църква по въпросите на донорството. Ето какво е записано в становището на Светия Синод за донорството: „Донор означава “дарител”, събрат, който дарява не просто орган, а живот и надежда. Даряване означава осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш означава да проявиш обич и съпричастие. В човешката любов говори Всевишният.“

Останалата част от статията можете да прочетете в Puls.bg. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• сперматозоиди
• донорство
• яйцеклетки