Изследването е проведено с петима пациенти, прекарали неуспешна химиотерапия, и е публикувано в Science Translational Medicine.

 

В един от наблюдаваните пациенти – този в най-тежко състояние, всички следи от заболяването изчезват за 8 дни. 58-годишният Дейвид Апонте се обръща към лекаря си със силна болезненост в лакътя, която се оказва агресивна левкемия. Той се подготвя за дълга и мъчителна химиотерапия. Г-н Апонте бива посъветван от своя онколог - д-р Рение Брентенс – специалист по левкемия в Memorial Sloan-Kettering Cancer Center – да замрази свои Т-лимфоцити преди започването й. По този начин, ако химиотерапията не даде резултат, лекарите могат да се опитат да използват Т-клетките му за провеждане на клетъчна терапия.

 

Независимо от усилията на лекарите и понасянето на всички изпитания от химиотерапията, болестта прогресира неумолимо. Тогава г-н Апонте решава да вземе участие в изследването на Т - клетъчната терапия – тогава (а и все още) силно експериментално лечение. През първите дни състоянието му остава непроменено – тежко. Внезапно, температурата му се повишава силно. Той самият няма спомен за случилото се през следващата шеметна седмица. Тялото му започва да се гърчи в т.нар. „цитокинова буря“ - знак, че Т-лимфоцитите му, в яростна борба с раковите клетки, произвеждат и освобождават огромни количества цитокини, които повишават температурата и пулса му до предела на човешката поносимост. Г-н Апонте е спешно хоспитализиран и поставен на кортикостероидно лечение, което да обуздае освобождаването на цитокини. Когато се събужда след осем дни, обаче, тестовете не откриват следи от ракови клетки в кръвта му – лекарите са изумени. Необходимо е повтаряне на изследванията, преди да успеят да повярват на очите си.