От фармакологична гледна точка най-интересната съставка на билката е изохинолинов алкалоид - берберин. In vitro изследвания са показали, че той има антибактериални и имуностимулиращи свойства.

 

Киселият трън се използва за лечение на възпалителни заболявания на пикочните и дихателните пътища, стомашно-чревния тракт, както и кожни и вагинални кандидози. Антибактериалните му свойства го правят ефективен и при инфекиозни диарии, особено диария на пътника. Билката е забележителна с това, че е по-ефективна от самостоятелно антибактериално лечение, защото съдържа и адстрингентни вещества. Така тя лекува инфекцията и едновременно с това спира дискомфорта.

 

Съществуват и анекдотични съобщения за подобряване на състоянието при псориазис, макар че засега е твърде рано да се говори за сигурен терапевтичен ефект. Необходими са още изследвания в тази насока.

 

Водни екстракти от билката също така са показали полезни ефекти върху сърдечносъдовата и нервната система.

 

Прилагането й при възрастни може да става по една от следните примерни схеми:

Чай: 2 – 4 грама изсушени корени или 1 – 2 чаени лъжици изсушени плодове приготвени със 150 мл вряща вода. Пие се до три пъти на ден.

 

Тинктура: 30 – 60 капки, 1 – 3 пъти на ден.

Сух екстракт: 250 – 500 милиграма, до 3 пъти на ден.

 

Приемането на билката не бива да продължава повече от 7 дни без лекарска консултация.

 

Счита се, че прилагането й в такива дози е клинично безопасно. Докладвани са случаи на кървене от носа и повръщане само при приемане на много големи количества.

 

Берберинът и, следователно цялата билка, са противопоказани при малки деца, бременни и кърмачки. Не са напълно изяснени взаимодействията на берберина с различните групи лекарствени вещества, така че е препоръчително киселият трън да не се приема с: антибиотици, антикоагуланти, антихистамини, антихипертензивни, антидиабетни лекарства, диуретици и целекоксиб.

 

Пълна версия Нагоре