1. Етиологията може да бъде много разнообразна. В повечето случаи, зъбоболът произхожда от зъбите. Най-тривиалната причина за зъбобол е кариесът – появата на кухини в емайла на зъбите. Ако кариесът бъде оставен да премине през емайла и достигне пулпата, в която се намират нервите и кръвоносните съдове на зъба, състоянието преминава в необратим пулпит.

 

2. Пулпитът е много по-сериозно състояние от обикновения кариес. Пулпитът протича със силна болка, разпространяваща се към съседните зъби. Често, болката обхваща едната половина от челюстта или цялата челюст и пациентът не може да определи кой зъб е източникът й. Ако бактериалната инфекция, започнала като кариес, достигне пулпата, последната некротизира, което налага изваждането й. Умъртвеният зъб става крехък, което силно увеличава риска от счупването му, дори при дъвкане на меки храни.

 

3. Пародонтозата е заболяване, обхващащо околозъбната тъкан на повечето зъби. Тъканта е възпалена, а венците са отдръпнати от зъбите, които могат да бъдат болезнени в една или друга степен. Ако не бъде активно лекувано, състоянието може да завърши със загубата на повечето или всички зъби.

 

4. Прокарването на мъдреците завършва към средата на двадесетте години. Нерядко, последните зъби растат в неправилна посока – настрани, по посока на друг зъб или за тях няма място в челюстта. При това, те могат да доведат до разместване или изкривяване на съседните зъби, което се предава от зъб на зъб, при което се достига до разместване на предните зъби и силна болезненост. Тези случаи могат да наложат и екстракция на проблемния зъб. Процедурата не е тежка, но ако зъбът все още не е напълно прокарал, манипулацията може да наложи срязване на венеца, което води до образуването на оток. Може да се наблюдава и слаба постоперативна болка или дискомфорт, които преминават заедно с отока от няколко дни до няколко седмици след манипулацията.