В зависимост от обема и сложността на манипулацията, тя може да се извърши от лицево-челюстен хирург или зъболекар. Простите екстракции се извършват, когато зъбът за изваждане е видим, т.е. прорязъл е над венеца. Те се осъществяват чрез захващане на зъба с форцепс, разклащането му за разширяване на алвеоларната кост и отслабване на периодонталния лигамент (съединителната тъкан, захващаща зъба за костта) и изтеглянето му. 

 

По-сложните хирургични екстракции се правят, когато зъбът е счупен под венеца или не е прокарал напълно. Тогава се налага правенето на хирургичен разрез за разкриване на зъба.

 

Най-честото показание е счупването на зъб, достигащо до корените му. В тези случаи изграждането на зъба е трудно и несигурно, при което много зъболекари препоръчват денталната екстракция и последващото поставяне на имплант или мост, които осигуряват категорично и трайно решение на проблема.