Синдромът на внезапната детска смърт е по-известен в западните страни, където се коментира открито от десетилетия. При него се описва  внезапно спиране на дишането при видимо здрави новородени, като обикновено това се случва около 13 седмица след раждането, поясняват изследователите от медицинския колеж Байлор, Хюстън. Рискът от синдрома намалява значително след 6-месечна възраст при детето.

 

В продължение на 60 години медицинската наука не намира отговор за причините на тези неочаквани и необясними инциденти при кърмачетата. Коварството на синдрома е, че не се развиват признаци и симптоми, по които да се предвиди подобен фатален развой.

 

Под ръководството на д-р Зогби по време на научни изследвания учените откриват, че синдромът се дължи на липсата на гена Atoh1. Оказва се, че той е съществено значим за функционирането на неврони, свързани с дишането. И по-конкретно този дефицит има неганивен ефект по отношение локализацията на невроните RTN, които отговарят за регулирането на този процес. Белтъкът е необходим за развитието на механизма на обратната връзка при регулирането на дишането.

 

Благодарение на невроните RTN се променя ритъмът на дишането според съдържанието на въглероден диоксид в кръвта. При повишаване на нивото му те дават сигнал за неговата промяна. Когато генът липсва, дишането, както и съответно количеството на въглероден диоксид в организма, не се регулира, вследствие на което настъпва и фаталният край.