В човешкия организъм, освен жизненоважните органи, като бъбреци, сърце, дробове и пр., се намират и друг вид, закърнели. С еволюцията те са намалили размерите, сложността, функцията и важността си, но въпреки това продължават да съществуват в организма.

 

 

Един поразителен пример на атавизъм е човешката опашна кост. Бозайниците използват опашката за осигуряване на баланс, при защита, за сигнализиране на емоция. С течение на еволюцията опашката при някои маймуни започва да изчезва.

 

Опашната кост (os coccygis) е изградена от срастването на 4 или 5, по-рядко 3-6 прешлена (недоразвити). В ембрионалното ни развитие опашката е силно изразена, но с течение на стадиите, костта спира растежа си. Генни изменения (мутации) могат да "върнат" опашката на човека.

 

 

В  миналото предците ни е трябвало да имат здрави и силни зъби, с които да могат да смилат предимно суровата и жилава храна.

 

С течение на времето зъбите са намалили формата и здравината си, с изключение на мъдреците, наричани още трети молари.

 

Те все още се използват за дъвчене. В повечето случаи обаче не се развиват нормално и предизвикват болка или инфекции, което налага отстраняването им.

 

 

Апендиксът (Appendix caeci) е рудиментарен орган, който представлява сляпозавършващо черво, изхождащо от цекума, от който произхожда ембрионално. Намира се в близост до свързването на тънкото с дебелото черво. Средната му дължина е 10 см ( 2 до 20 см), а диаметърът - 7-8 мм. Разполага се в долния десен квадрант на корема.

 

Смята се, че в човешкия организъм апендиксът няма полза, докато при животните - служи за смилането на целулозата. Има учени обаче, които са на мнение, че той служи за подпомагане на имунната система на организма.

 

Възпалението на апендикса, т.нар, апендицит може да е фатално за здравето на човек и налага медицинска помощ.

 

 Кои са другите закърнели органи, можете да прочетете в Puls.bg