Чувството за страх спасява човешки живот, защото предпазва от реални опасности. Има обаче 400 милиона души в света, които изпитват патологично чувство на страх.

Те се страхуват от неща, които обективно погледнато не представляват заплаха. Например от паяци, от мишки, от височина, от затворено пространство или големи събирания на хора.

Световната здравна организация /СЗО/ е правила проучвания на различните страхови неврози в 14 страни и е установила, че честотата им е относително постоянна. Статистически погледнато всеки десети човек в света страда от някакъв вид невроза, предаде DW.

Симптомите на подобни невротични състояния са сходни: хората изпитват чувство на задушаване, вие им се свят, потят се усилено, повишава им се пулса и кръвното налягане, част от тях повишават и температура. При някои от страдащите от страхова невроза, ситуациите, които предизвикват тези усещания с течение на времето, се увеличават.

Професор Волфганг Файгенбаум от фондация Кристоф Дорние към университета в Мюнстер, която се е посветила на изледването на страховите неврози, пояснява какво е типичното протичане на подобни заболявания.

"В крайния стадий на болестта обикновенно става така, че хората се страхуват да напускат дома си и да излизат на улицата. Те не посещават никакви приятели и познати, много от тях губят работата си, вследствие на което се засилват самотата и депресиите. Особено често използвано средство против тях са медикаментите и най-вече - алкохола".

Професорът от Мюнстер пояснява: "Един от най-силните причинни фактори е наличието на някакво травматично преживяване в миналото - например на самолетна катастрофа, битова злополука или произшествие на обществено място. Ако например на някого му е прилошало в метрото и е загубил съзнание, той инстиктивно започва да отбягва това място. Това обаче се отнася само до първата група пациенти, при които причинителят на страховата невроза може да бъде точно идентифициран. При други - подобно нещо, дори и при най-задълбочено търсене, се оказва невъзможно."

Фондация Кристоф Дорние към Университета в Мюнстер се е специализирала в изследването на страховите неврози. Там са установили, че хората, засегнати от тях, могат да постигнат терапевтичен успех, ако направят опит за активно противодействие.

Автогенни тренировки, прогресивно мускулно натоварване- това са само някои от методите. В крайна сметка обаче винаги има нужда болният да се противопостави активно на причината за страховете си. Психолозите работят с помощта на така наречената конфронтативна терапия - както подсказва името - пациентът е поставен в условията, които предизвикват у него най-силен страх.

Идеята, която се крие зад това е, че човешкото тяло не може трайно да издържа на "алармената ситуация", предизвикана от страха. След известно време и достатъчен брой повторения, той постепенно започва да се отпуска и симптомите на паника и ужас намаляват.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase