Легендарната италианската кинозвезда от световна величина Клаудия Кардинале пристига като специален гост на юбилейното 15-о издание на Международния филмов фестивал София филм фест.

На 11 март, на галапрожекция на филма „Гепардът” на Лукино Висконти в зала 1 на НДК, тя ще получи Наградата на София за своя изключителен принос към изкуството на киното.

Клод Жозефин Роз Кардинале, по-известна като Клаудия Кардинале, е родена на 15 април 1938 г. в Тунис.

На 17 години печели конкурса за най-красива италианка в Тунис, наградата от който е пътуване до Венеция по време на филмовия фестивал, където привлича погледите на италианската филмова индустрия.

Първоначално отказва да се снима в киното, защото мечтата й е да стане детска учителка, но впоследствие нещата се развиват доста бързо.

След като прекарва два месеца в световноизвестното филмово училище Centro Sperimentale в Рим, тя подписва договор за 7 години с компанията Vides, където среща първия си съпруг – продуцента Франко Кристалди, който става и неин ментор.

Първата й роля е в Goha (1958), с участието на Омар Шариф, след която филмографията й бързо набъбва.

Снима I soliti ignoti (1958) на Марио Моничели, Il bell'Antonio, La ragazza con la valigia, „Роко и неговите братя” на Лукино Висконти, последван от „Гепардът” (1963), в който си партнира с Ален Делон и Бърт Ланкастър.

1963 се оказва годината на „посвещаването” й, след като Федерико Фелини я кани да се снима в „Осем и половина”.

Играе и в La Scoumoune с Жан Пол Белмондо, „Розовата пантера” с Питър Селърс и холивудската ù „забежка” “Професионалистите”, където се среща отново с Бърт Ланкастър.

Всички й предричат голяма кариера в САЩ, но Кардинале е твърде привързана към средиземноморските си корени.

При все това уестърнът й допада и това й носи роля в култовия „Имало едно време на запад” на Серджо Леоне.

Както повечето актриси от нейното поколение, Кардинале е истинско превъплъщение на образа на новото поколение жени, упорита и бореща се за свободата и независимостта си както в професионалния, така и в личния си живот.

В средата на 60-те години тя напуска продуцента Франко Кристалди, на когото дължи голяма част от кариерата си, и се обвързва с режисьора Паскуале Скуитиери. Има две деца – Патрик и Клаудия.

В следващите десетилетия известните режисьори си „оспорват” присъствието й в своите филми и тя влиза от роля в роля, превръщайки се в една от най-големите световни кинозвезди. Работи с Вернер Херцог, с Клаус Кински, и Лино Вентура.

През 90-те пък се посвещава на писането и театъра и получава множество почетни награди: във Венеция, Париж и Берлин.

Извън света на киното Клаудия Кардинале е социално ангажирана жена, която се бори за правата на жените и през 2000 г. е избрана за Посланик на добра воля на ЮНЕСКО.

След доста телевизионни участия в края на ХХ век, актрисата приема да участва във филма на Клод Льолуш „И сега... дами и господа” (2002).

Завръща се в киното през 2009-а с драмата Le Fil на Мехди Бен Атиа – филм, който я отвежда в родината й Тунис и разказва за католичка от средната класа, омъжена за мюсюлманин, а действието се развива през 60-те години.

През 2010 г. играе в Un balcon sur la mer на французойката Никол Гарсия и явно желанието й за киноизяви отново се засилва, защото през 2011 г. предстои да се появят два филма с нейно участие, а други два са в процес на подготовка.

През над 50-годишната си кариера Клаудия Кардинале се снима в 130 филма.

Актрисата има в колекцията си четири награди Давид на Донатело (известни като италианските Оскари) и четири Сребърни ленти – отличие на Националния синдикат на филмовите жуналисти в Италия.

През 1993 г. Кардинале получава във Венеция почетен „Златен лъв”, а през 2002 година получава и почетна „Златна мечка” на Берлинския филмов фестивал.

За нейните изключителни заслуги и принос към света на киното през 2008 година френското правителство удостоява Клаудия Кардинале с най-високата награда на Франция – Ордена на почетния легион.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase