Арт, Balkansky, Cooh – Иван Шопов и всички в него

Снимка: Личен архив

"Спасение". Снимка: Личен архив

"Небесен храм". Снимка: Личен архив

"Корабът - майка". Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Общ преглед

Когато и да уловиш Иван Шопов за разговор, той може да изсипе главозамайващо количество новини и проекти.

Най-успешният български диджей и продуцент в чужбина е познат под много имена, за всеки от проектите си: Cooh (дръм енд бейс), Balkansky (дъбстеп), Drum Kid (техно), Underhill (експериментален трип хоп).

Работи с най-големите световни лейбъли и в последните 10 години има над 100 издания в различни стилове, ремиксирал е групи и диджеи и е ремиксиран и пускан в сетовете на повечето големи имена в различните жанрове.

В последната година беше на турнета в над 20 европейски държави, Австралия, Нова Зеландия, Мексико и Колумбия.

У нас се отчете с 3 сета, като жури на Fusion DJ Rally, с ремиксите си на Bluba Lu (българското предложение за Грами тази година), работата по продължението на проекта с Теодосий Спасов "Кукер", а само преди дни по световните радиостанции за уърлд музика се завъртя пресният му ремикс на една от песните в новия албум на орк. Карандила Джуниър.

Нишата в електронната сцена, която запълва, е в най-тежката артилерия на съответните стилове, а сетовете му обикновено връхлитат с брутално шумен и безкомпромисно музикантски звук, след който оцеляват само смелите.

Иначе е сред отличниците на Художествената академия и преди дни в София бе открита поредната изложба, съчетаваща музикалното и графичното му творчество.

Повече за „Artистичен Бalkansky Coloureaten Dъb“ и за всичко предстоящо – от първа ръка.

Преди дни откри поредната си изложба в България – разкажи за нея!

Да, трета е поред. Първата беше на Аполония, паралелно с представянето на „Кукер“. Втората се случи в София миналата година и включваше само оригинали. Преди тях беше дебютната – в Германия.
Реших настоящата да представи работите ми в по-достъпна форма – сканирани и принтирани върху платна. Това е жест към всички, които ги харесват – музиката ми се продава в mp3 формат, исках да направя нещо подобно и с картините. Освен графиките, има принтове на 7 обложки за мои и чужди бъдещи и минали албуми, които никой не е виждал досега.

А какво ново в картините?

Освен познатите кораби, стълби и небеса, този път се присъединяват и други образи и фантазии. Основно, това е дървото – нещо като Дърво на живота – моят живот като дърво, с корени в Балкана и Троян, където съм роден и клоните по света.

Как, освен чрез обложките, свързваш картините с музиката?

Предполагам внушенията са еднакви – все пак зад тях стои един и същи човек. Просто изразните средства се различават. Играта на мрак и светлина присъства и в двете. Смъртта е чест мотив, заедно с раждането, небето, храмовете.

Носят се слухове, че ще подпишеш договор с един от най-големите световни лейбъли – вярно ли е?

Да, вярно е, че водя преговори, но докато няма нищо на хартия, не ми се иска да говоря изобщо. Проектът, който обсъждаме, е Underhill.

Защо виждаме толкова често другите три проекта, а този почти е непознат?

Underhill е по-комплексен проект, направен е с други четирима музиканти. В него, освен мен, са Current Value от Германия, Dean Rodell и Mc Coppa от Англия и Martina Astner от Австрия. Всички ние участваме с различни неща, музиката я правим аз и Dean Rodell, Current Value се присъедини по-късно и помогна със записи на вокали. Проектът е дарк и експериментален трип хоп с готик вокали.

Звучи доста страховито – все едно си сам в гората, слънцето залязва, спуска се мъгла и започват странните звуци... Още не е представян на живо – имаше само един Underhill-сет на парти на HMSU преди няколко години, когато с Dean Rodell направихме ексклузивна b2b (рамо до рамо) сесия. Оттогава всичко се случва в студиото.

Известен си с дисциплинирания си начин на живот – сутрин рисуваш, следобед и вечер правиш музика, всеки уикенд пътуваш за партита в чужбина... Държиш ли още това темпо?

Да, схемата е същата, само пътуванията за повече време зачестиха – напоследък предпочитам за по-ефективна работа, когато работя с някой друг, да правя парти в държавата, където е той. След което да оставам там за седмица-две, в които тече активна работа, и пак се връщам. Така колаборациите се случват по-лесно и приятно, пък и издаваме по-бързо. Последно работих с Temper D – първо аз му гостувах, после той на мен, покрай годишнината на HMSU.

Удобно си се настанил в собствена ниша – къде е тя?

Винаги съм я наричал ъндърграунд и никога не съм се целил в мейнстрийма. Там, където съм, мога да правя каквото си искам, без да се притеснявам от чужди влияния и от масов вкус. Мога да бъда истински себе си. Друг е въпросът доколко „ъндърграунд“ е адекватно определение, при условие че издавам за най-големите лейбъли, пътувам из целия свят и всяка седмица свиря пред хиляди души...

Последен пример за това беше най-якото парти през 2010 – на Коледа свирих b2b с The Panacea в Ротердам – в огромна фабрика в центъра на града. На 6-ия етаж се виждаше целият град, вътре имаше 2500 човека, дошли за лайн-ъп с най-тежкото в европейския ъндърграунд на електронната музика. Партито беше смазващо и показа, че ъндърграундът може да събира много хора и да се превръща в еднодневен мейнстрийм.

През 2010 беше на турнета на няколко континента. Къде си тази година?

Тази година май ще бъде Азия. Пак ще повторя Австралия и Нова Зеландия, след което ще мина през Малайзия и наоколо с трите сета – Balkansky, Cooh и Drum Kid, в три различни дни на различни места. В момента се опитваме да разширим турнето до Индия и Китай.

В България свириш за символични хонорари – защо продължаваш?

Все по-рядко обаче. Тази година за първи път в партито на HMSU името ми беше при големите артисти и публиката се изказваше доста негативно – за това, че съм се надул и че мястото ми не е там... Чувствам се гост в собствената си държава. Но родният манталитет, уви, не позволява да се оцени това, че представям българския фолклор по цял свят и че на огромен процент от местата, където свиря, хората за първи път чуват за България и аз съм първият българин, когото срещат в живота си...

Кои са българските продуценти, които харесваш?

KiNK е един от най-успелите – той издава за лейбъла на Джош Уинк и вече има много плочи. Започнахме заедно в началото и не спряхме да се развиваме, макар в различни стилове. След него е Оgonek, който вече има собствен лейбъл и стабилно прави стъпки в чужбина. Също харесвам един друг сънародник и адаш – DJ Thought, който издава за някои от лейбълите, в които издавам и аз. Вярвам, че е в бъдещите най-добри.

Когато стартира дъбстеп проектът ти Balkansky, той беше оценен от критиката, но като че ли Cooh остана по-желан от феновете. Това продължава ли да е така?

Обърнаха се нещата за Balkansky – подписах договор с някои от най-големите дъбстеп лейбъли в света. Сред тях е германският Ad Noiseam, който ще издаде общата ни работа с един артист от Палма де Майорка – доста експериментален дъбстеп, който се връзва идеално с тяхната насоченост към различния ъндърграунд звук. Наскоро завърших проекта си за Rottun Recording – канадския лейбъл на един от най-големите дъбстеп артисти – Excision.

Как смогваш на договорите си с всички лейбъли и колаборациите с всички артисти?

Ами работя постоянно.

Помниш ли какво си правил преди година?

Да, все още звучи актуално за мен, макар че за толкова дълъг период човек минава няколко крачки напред. Освен това хубавата музика няма време и контекст. Тя е в безвремието.

Слушаш ли вкъщи собствената си музика?

Понякога. Даже понякога я доизмислям така – оставям я да отлежи, след което я чувам отново и я завършвам. Но когато рисувам, слушам чужда музика – ембиънт, експериментална, джаз...

Колко време ти отнема една песен и една картина?

Различно – между няколко часа и няколко седмици. Важи и за двете.

Иван Шопов и всичките в него са на ivanshopov.com
„Artистичен Бalkansky Coloureaten Dъb“ е в галерия 5 Open Art Space

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase