Изкуството няма лятна почивка и докато повечето хора през летния сезон се изтягат по плажовете, Антон Терзиев събира стари кецове.

Добре де, не е денонощно съсредоточен върху мисията, но със сигурност следва целта да събере 200 чифта стари обувки за модернистичната инсталация Disconnected People, която ще представи на 2 октомври по време на Нощта на музеите и галериите в Пловдив.

И понеже с всяка своя работа той вдъхва надежда за съвременното изкуство в България, (Антон е в списъка 50 international emerging artists на сп. Contemporary за 2006, награждаван е за проза и поезия, има множество изложби, пърформанси и визуални инсталации), решихме да му помогнем.

Затова преди подробно самият той да разкаже какво е замислил за инсталацията през есента, трябва да знаеш, че има нужда от стари обувки/кецове. Ако си от Пловдив, можеш да ги оставиш в artnewscafe до средата на септември, ако пък си в София, или някъде другаде, можеш да се свържеш с Антон на antonterziev77@gmail.com, както и на мобилен 088 756 41 44.

Единственото условие е да имат дупки за връзки и да не си ги искаш обратно.

Ето и какво разказа Терзиев за бъдещата инсталация...

Какво ще представлява Disconnected People?

Инсталацията засяга въпросите около зависимостта ни от съвременните средства за комуникация и в частност – социалните мрежи. Затова и "кампанията" по събиране на обувките се вихри преди всичко в нета, защото хората там разбират, че именно мрежата им "връзва" краката.

Връзва им краката, тоест – спъва ги?

Не точно спъва, а връзва. В смисъл – човек и така може да напредва в някаква посока, но въпросът е на каква цена, или по-точно кога човек е по-щастлив – online или offline.

Ти кога си по-щастлив?

Зависи. Но ако съм на планина или море за повече от 2 дни, се изнервям от дистанцията ми с компа. И това, без "близостта" ми с него да ражда кой знае колко полезни неща.

Затова и в инсталацията всички обувки ще бъдат боядисани в сиво – цвета на анонимността.

Едновременно с това всеки, който дава чифт обувки (до момента – 20 души), се обвързва емоционално с бъдещето на проекта.

В началото даже имах идея и за паралелен на този проект – да взимам историите на предишните притежатели към обувките (всеки, се оказа, има сантименти към тях) но физически няма да смогна.
 

Между другото, повечето хора ми дават не някакви износени и кофти обувки, а такива, които си харесват и до вчера са носили. Един пич ми подари няколко чифта със скъпи скейтърски марки. Което доказва сигурно, че искат да се чувстват съпричастни и косвено да участват в нещо "по-голямо" от бачкането им – нацелил съм някаква струна... 
 

Доколко една подобна кампания – предимно онлайн, може да се окаже успешна? В момента си събрал едва 10% от обувките – вярваш ли, че ще събереш всичките 200 нужни чифта?
 

Може и да се съберат. Във всеки случай се разгръща доста по-мащабно, отколкото малката галерия, предназначена за проекта, ще може да побере. А 200 е случайно избрано число, повече или по-малко от това няма да влияе на концепцията.
 

Всъщност числото се определя от активността на потенциалните "дарители":) Това е интерактивният момент.

Как ти хрумна идеята? Имаше ли конкретна случка зад нея?
 

Конкретен повод – не, просто мислех с какви обекти да "напълня" следващата си изложба, като се ограничавах до най-елементарни и евтини материали. Тоест с минимум средства – макс ефект. А disconnected като термин не се свързва само до някакви техно неща. Има и по-човечни аспекти.
 

2008-а беше първата година, в която времето, което интернет потребителите прекарват повече време в социалните сайтове, отколкото за проверка на личната си поща, и тенденцията е преднината да бъде все по-убедителна. Това означава ли, че изкуството също ще се споделя предимно в Мрежата? На теб като визуален артист тази посока на развитие как ти се вижда?
 

Нямам еднозначен отговор. Със сигурност влияе, и мисля даже, че в положителна насока. Ако преди технически създаването на изкуство е отнемало адски много време, сега има  art e-tribes, които "трупат" актив с доста голяма скорост.
 

Но мен лично това не ме влече – електронните изкуства имам предвид.
 

Тогава колко процента виртуален и колко реален е светът ти?
 

Хм:) На мен ми скучно и безинтересно, ако не употребявам буквално/реално инфото и комуникациите си с хората в нета. Но не знам кое има превес.
 

Виртуално достъпът до истински чувства, емоции и контакти понякога е по-лесен и бърз, отколкото в аналоговия вариант на живота.
 

В началото каза, че това си има цена. Каква е тя?
 

Сетивата се амортизират. Душевността на човек огрубява и се притъпява, понякога точно и заради скоростта, с която се случват нещата.
 

С други думи, истински важните неща като една връзка например е тъпо да се случват според скоростта на трафика.
 

Един незадоволен юзър на ден може да прегледа толкова профили на жени, за колкото не биха му стигнали и 100 живота извън нет клуба...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase